Кухнята!

Сготвена храна – белег за цивилизация. При готвене се разрушава целулозата в зеленчуците и съединителната тъкан в месото и това прави хранителните продукти по-лесни за дъвчене и по-вкусни. В същото време са унищожени и бактериите, като по този начин храната е по-безвредна, но само, ако се консумира веднага след приготвянето.

По време на съхранението остатъците от храната са много по-неустойчиви на микробно заразяване, отколкото прясната сготвена храна. Цената, която ние плащаме за това удоволствие – загуба на витамини и полезни минерали, разрушаване на ензимите и растителните хормони, промяна свойствата на протеините, окисляване на липидите, загуба на виталността или жизнените сили, и образуване на вредни химикали при температури по-високи от точката на кипене.

Витамините се разрушават от комбинацията между кислорода и високата температура, полезните минерали, реагират на топлината, като стават по-трудни за абсорбиране от организма, освен това губим част от витамините и минералите, изхвърляйки ги с използваната за готвене вода. Когато храната е нагрята повече от 80-90°C протеините се видоизменят или стават небиологични, променя се вътрешната им структура, свиват се и имунната система ги възприема като “чужди нашественици”.

Храносмилателната система се пренасища с бели кръвни клетки, след приема на такава храна. Това се нарича хранителна левкоцитоза. Белите кръвни клетки или левкоцититите се опитват да предотвратят достигането на тези хранителни токсини до кръвопотока. Колкото повече храната е нагрявана или колкото повече е пречиствана, толкова по-силна е резултантната левкоцитоза. Тази реакция срещу хранителния токсичен агент не се наблюдава при консумация на сурова храна.

Левкоцитозата подлага нашата имунна система на продължително напрежение и е важен фактор за левкемията и имунния дефицит. Животните и хората са еволюирали, консумирайки само сурова храна; сготвената храна е съвременно изобретение. Когато храната е нагрята повече от точката на кипене, химическите реакции са тези, които я превръщат в токсична.

От много дълго време беше известно, че канцерогенните вещества се произвеждат при високо нагряване на месото, но по-съвременните открития за подобни химикали в печените тестени изделия и зърнените продукти бяха шок за хранителната индустрия. Когато хранителните продукти са нагрети повече от точката на кипене се образуват т.нар. акриламиди.

Тези токсични продукти са резултат от реакцията между въглехидратите и белтъчините. Те се появяват в малки количества при ниска температура, но когато храната е нагрята при пържене и печене, количествата са много високи. Акриламидите, както е известно са причинители на рак при животните и са причина за увреждания на ДНК и генни мутации. Друго научно откритие за акриламидите е, че са провъзпалителни, колкото по-голямо количество от тези вещества има в дневното меню, толкова повече възпаления причиняват.

Почти всички болести са свързани с възпаления, включително артрит, диабет, рак и сърдечни заболявания. Голямото количество възпаления влошава болестта и свързаната с нея болка. Това може да бъде и главната причина, обясняваща подобряването на състоянието при много заболявания и изчезването на хронични болки при преминаване към суровоядство. Акриламидите са жълто-кафяви, подобно на друга група химикали свързани с топлината и окислението, каквито са липофусцините, които са съставени от окислени мазнини и белтъчини.

Заедно тези химикали се натрупват като ненужен материал в нервите и кожните клетки и пречат на тяхното функциониране. Понякога те могат да бъдат забелязани като “възрастови петна” или “тъмни петна”. Еднакво вредно е и пълното разрушаване на ензимите при готвенето. Суровите храни съдържат допълнително ензими, специално проектирани за усвояването им. Съдържащите скорбяла продукти имат огромни количества храносмилателна скорбяла- ензим амилаза; мастните и мазните храни осигуряват храносмилателна мазнина- ензим липаза, както протеиновата храна съдържа храносмилателния протеин- ензим катепсин.

Според състава на храните може да има смесване на тези и други ензими. Ако хранителните ензими са разрушени, ние трябва да добавяме значителни количества храносмилателни ензими, а нашия пълен ензимен капацитет се влошава много по-бързо с напредване на годините, нещо което няма да се случи при суровоядството. По такъв начин с възрастта се развиват и дегенеративни заболявания, които иначе могат да се избегнат. Хранителните и храносмилателните ензими не само разлагат и абсорбират храната, но и запазват нашия организъм чист от натрупани “лоши” мазнини и протеини, като по този начин възпрепятстват развитието на атеросклероза и рак.

Приложени големи дози от протеини и хранителни ензими често се използват в натуралната ракова терапия за разрушаване на тумора. Не само експерименти с животни показват развитие на дегенеративни заболявания от употребата на сготвена храна, но и доброто здраве и дълъг живот на суровоядците. Има многобройни примери за успешно лекувани дегенеративни заболявания-включително напреднал рак, чрез суровоядство на органично отгледана храна. Моите собствени успехи в лечението на пациенти в напреднали и трудни състояния често са били след диета със сурови храни.

Съвременните начини за обработка на храните в повечето случаи са комбинация от негативните за здравето влияния на готвената, рафинираната и химизирана храна. Консервираната храна например, причинява даже по-голямо количество левкоцитози от нормално сготвена храна, което показва, че тя е по-токсична. Еднакво вредна е и микровълновата храна, доколкото този процес е свързан с яростно разтърсване и усукване на деликатните молекулярни структури. Ненормални отклонения в кръвта и имунната система са отбелязани след консумация на такава храна.

За щастие относително лесно е да се защитим от опасностите, свързани с готвенето: избягвайте или сведете до минимум използването на обработени храни, температурата на обработка да бъде само до точката на кипене; увеличете максимално суровата храна, като приемате свежи и органично произведени храни. Преди или по време на прием на сготвена храна изяжте някаква сурова прясна храна. Така храносмилателната левкоцитоза ще бъде намалена или дори отстранена. Забелязал съм, че за много хора е трудно да се откажат от зърнените храни.

Това е причината този проблем за много индивиди да води до свръх тегло, диабет и хипогликемия. Обаче, някои индивиди и терапевти съобщават, че суровото зърно не води до такива проблеми. Затова, ако вие сте склонни да експериментирате можете да добавите към своята закуска или салата накиснати зърна без глутен.

Автор: Walter Last