Карамфил (Cloves)

Наименование: Карамфил (Cloves)
Ботанически имена: Syzygium aromaticum; Eugenia caryophyllata
Семейство Миртови (Myrtaceae)

Противопоказания!

Външната употреба може да причини дерматит.

Не приемайте вътрешно етеричното масло без професионално наблюдение.

История

Карамфилът е една от първите подправки, които били търгувани. Той е внесен в Александрия през 176 от н.е.. В Югоизточна Азия билката се използвала в продължение на хиляди години и на нея се гледало като на панацея за почти всички болести.

Има записи, че китайски служители през 266 г. пр.н.е., дъвчели карамфил за освежаване на дъха, преди аудиенция с императора.

Основни действия

• антисептично
• аналгетик
• антибактериално
• спазмолитично
• противогъбично
• антивирусно
• антипаразитно
• упойващо, анестетично
• газогонно
• спира повръщането
• стимулант

Ключови компоненти

• летливо масло, съдържащо до 85% евгенол и ацетил евгенол, метилсалицилат, пинен и ванилин
• смола
• танини
• флавоноиди
• стероли

Лечебни части
Неразвити пъпки, листа

Аржентинско изследване през 1994 г. показва, че етеричното масло на карамфила е силно антибактериално. В тестова епруветка, учените доказали, че евгенола убива бактериите, които причиняват кожни инфекции; както и гъбички, вируси, ларви и паразити.

То е също така силно спазмолитично средство.

Учените отбелязват и неговата ефективност в блокирането на сензорните рецептори, които имат ключово значение за възприемане на болката.

Традиционна употреба

Все още недооценен в Западната билкова медицина, карамфилът се използва само във водите за уста и за облекчаване на зъбобол; но, той има основна употреба като местна упойка за зъбни пломби. В един период от време, зъболекарите рутинно използвали памучни тампони, напоени с карамфилово масло, за облекчаване на зъбна болка. Днес, го използват, за приготвяне на зъболекарски цименти, пломби и за лечение на сухи гнезда.

Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация и има много приложения, включително за предпазване предметните стъкла на микроскопите, местна упойка, ароматизатор в разтвори за гаргари и вода за уста, като леко антибактериално средство в пасти за зъби, парфюми и афтършейви.

В тропическа Азия, пъпките на карамфила се използват за лечение на много микробни заболявания, включително малария, холера, краста и туберкулоза. Като помощник за храносмилането, той облекчава дискомфорта от газове и подуване на корема.

Карамфиловият чай е оценен като ефективен за облекчаване на гадене. Чаят се прави само с няколко капки масло от карамфил. Той е също така запазено във вековете средство срещу т. нар. диария на пътешественика.

Неговото спазмолитично действие облекчава кашлицата и когато се прилага локално облекчава мускулни спазми.

Смята се, че карамфилът е добър стимулант за ума, подобрявайки паметта. Използва се при подготовката за раждане, тъй като стимулира и засилва маточните контракции по време на раждането.

Използва се и за лечение на акне, кожни язви, рани и ечемик на окото. Карамфилът е мощен репелент, прогонващ комари и молци. Портокали, набодени с карамфил били използвани в Молукските острови като репеленти срещу насекоми.

Смученето на скилидки карамфил, както се смята, временно намалява жаждата за алкохол и по същия начин, пушенето на карамфил помага за отказване от вредния навик към тютюна. Обаче, това може да бъде доста рискована практика.

Американската белодробна асоциация посочва, че карамфиловия дим съдържа повече канцерогенни вещества от цигарения дим, но все пак по-малко от цигарите в търговската мрежа. Карамфиловият дим също така “вцепенява” гърлата на пушачите, карайки ги да вдишват по-дълбоко, отколкото ако пушат обикновени цигари. Такива токсични реакции на белите дробове, като кашлица с кръв са били отчетени при тези, които пушат цигари с карамфил.

E. chequeri от Чили и E. gerrodi от Южна Африка се използват за лечение на кашлица и задръствания; E. uniflora от Бразилия се използва за отблъскване на комари и други насекоми.

Източник: www.innvista.com