Изпитани техники за емоционална сигурност на ДЕТЕТО в семейството

За всички нас е важно да имаме високо ниво на емоционална сигурност в семейството, но особено важно е това за детето. Емоционалната сигурност е до известна степен неизяснена концепция, тя включва начина, по който мислим за себе си, доколко добре се чувстваме в отношенията с другите хора, които са важни за нас (например, семейството) и доколко сме уверени, че нещата ще се наредят добре за нас.

Вероятно всеки от нас чувства известни съмнения за някои от изброените аспекти, но това е особено важно и за децата – ако те са в състояние да мислят в този период. Една от основните функции на семейството е да се грижи за чувството на емоционална сигурност в детето и много често, дразнещото или негативно поведение, наблюдавано при детето, може да бъде отстранено чрез активно повишаване нивото на емоционална сигурност в него. Твърди се, че това много лесно се прави, но често, в действителност, е много трудно да се постигне.

Следват няколко техники, които са изпитани и е установено, че са полезни за повишаване нивото на емоционална сигурност при децата.

1. Научете детето да споделя

Много успешна техника, е всяка вечер преди лягане да отделяте 3 до 5 минути за детето. След като детето легне да спи, майката или бащата (да се редуват) трябва да влязат при него, да изключат осветлението и да седнат отстрани на леглото, на тъмно. Детето ще се чувства сигурно на собственото си легло чрез лек контакт с тялото на родителя и без никакъв контакт с очите, защото е тъмно. Тогава родителят трябва да говори за собствения си ден, да сподели някои от нещата, които са му се случили. Без въпроси и без да иска отговори от детето. Когато детето узнае, че това се случва редовно, то ще започне да приема случващото се и няма да се притеснява да споделя с родителя, така темите, носещи емоционален стрес вероятно ще си отидат от него.

2. Не прекъсвайте негативните изявления на децата, разучете ги!

Когато детето прави изявление пред вас (например, “Мразя училището”), опитайте се да не спирате разговора или да отговаряте на коментара. Опитайте се да разширите коментара. Детето може в действителност да не осъзнава чувството, зад това твърдение, и вие може никога да не го разберете, ако не успеете да накарате детето да го изясни. Една от техниките, която може да бъде ефективна, е да сложите ръка на гърба му и да задавате въпроси по следния начин- (например, “Ти мразиш училището?”), чийто отговор може да бъде- “не, само на учителите”- тогава вие казвате: “Ти мразиш всички учители? ” “Е, не всички, най-вече на г-н Джоунс” и т.н.

3. Не използвайте въпроса “Защо?”

С въпроса “Защо?” рядко се постига нещо с малки деца. Рядко децата могат да ви отговорят адекватно на този въпрос и така всъщност са поставени в ъгъла. Опитайте се да избягвате въпроса “защо?”.

4. Избягвайте думите “НЕ” или “ЛОШ”!

Избягвайте думите “не” или “лош”, особено, когато детето се опитва да направи нещо (например да чете). С изявленията като “Почти се справяш” или “Не съвсем, но е по-добре”, е по-вероятно да запазите интереса и желанието на детето да продължи. Думите “НЕ” и “ЛОШО” ще накарат детето да се откаже, тъй като за него това е провал.

5. Винаги имайте позитивни послания към децата си!

Опитайте се да казвате на децата си, че те са добри в това, което правят, че са добри хора и че ги харесвате. Като цяло ние не пропускаме да кажем на своите деца, кога са се провалили, кога ни дразнят или кога са ни разочаровали, но пропускаме да им кажем за добрите неща. Много от децата по този начин си самовнушават, че са неудачници и развиват лоша само-концепция за себе си.

6. Погрижете се, когато детето спи да е обърнато към стената!

Децата, десничари искат да спят на дясната страна или по корем с главата наляво. Децата левичари обикновено спят по друг начин. Опитайте се да поставите леглото на детето си така, че в естествено положение по време на сън (според волунтаризма) то да спи с лице към стената. Това дава на детето допълнителна сигурност и често води до премахване на проблемите, свързани с леко спане, кошмари и нощно напикаване. Поставянето на леглото на детето под прав ъгъл към стената, за удължаване на стаята, е най-добре се избягва при деца, които са с лек или неспокоен сън, тъй като дава малка или никаква сигурност за спящото дете.

7. Ако детето се нуждае от нощно осветление, опитайте със синя или зелена крушка, а не с червена. Синьото и зеленото са цветовете на умиротворяване, а червеното е възбуждащо.

8. Опитайте се да приемете света на вашето дете!

Ако детето е разстроено или уплашено за нещо, независимо от това колко несъстоятелно или тривиално звучи, приемете, че това е истинско усещане за него. Вместо да отхвърлите оплакването му или да кажете, че това не важно, или че е глупаво, попитайте детето, какво чувства и му помогнете да го преодолее, за да приеме или заобиколи тревожното чувство.

9. Отделяйте поне 10 минути на ден изцяло на детето!

Ако ви е възможно, опитайте се да отделяте малко време, редовно, в което децата да могат да имат цялото ви внимание, например, десет минути веднага след чай, или докато готвите. Това може да помогне за избягване на досадно повтарящият се отговор “в една минута”, който ние постоянно даваме на децата си.

10. Четете на децата си!

По-малките деца (2-6 г.) се радват и ползват от любимите си книги и искат да ги четете отново и отново. Така те научават цялата история със сърцето си и могат да я “четат” в себе си, само като гледат книгата. По-големите деца (7-10 г.) искат да получават нещо, интересуващо и четящия родител. Да чувстват, че имат общ интерес с родителя – може би исторически разкази или истории от енциклопедия за деца.

11. Забавлявайте се с децата си!

Нека те да виждат, че възрастните могат да се смеят и да играят, че могат да бъдат глупави, както и да бъдат сериозни.

12. Винаги бъдете последователни!

Последователността от страна на възрастните е от първостепенно значение. Ако действате последователно детето ще знае, къде стои то. В противен случай то ще се обърка и ще стане непредсказуемо. Винаги правете така, както сте казали.

Не заплашвайте с наказание, ако не сте готови да го спазите, в противен случай губите доверие. Същото се отнася и за предлагането на награди. Едно дете казва на друго: “Не прави това на пчелата, Рийд, че няма да може да ти дава повече мед”.

Автор:Walter Last