Ботаническо наименование: Armoracia rusticana syn. Cochlearia armoracia, Armoracia lapathifolia. Популярни имена: Планинска репичка

Семейство: Кръстоцветни (Cruciferae) 

 Предупреждения

Прекомерната консумация може да раздразни лигавиците, вместо да ги излекува, ако се приемат по-малки количества.

Трябва да се избягва от хората със слаба функция на щитовидната жлеза.

Хрянът може да причини поява на мехури. Затова трябва да се внимава при употребата му.

Да не се дава на деца на възраст под четири години.

История

Растението произхожда от Европа и отдавна е разпространено в Западна Азия, а сега се отглежда в много части на света. Хрянът е член на семейството на синапа и зелето, растението е многогодишно, нараства до двадесет сантиметра с дълбоки корени и големи листа. Билката е широко култивирана заради нейния корен, който се изкопава през есента.

Предполага се, че Плиний (23-79 г.) е виждал в ума си хрян, когато описал растение, което отблъсква скорпионите. Въпреки това, в по-голямата част от историята си, билката се използва главно като диуретик и остава популярна подправка в много части на света. Хрянът е известен най-вече със своя остър вкус и е една от петте горчиви билки, консумирани в Пасхалния седер.

Чероките използвали растението за лечение на астма, кашлица и бронхит. Много племена, включително Онтарио, Делауеър и Моеган, правели лапи от листата за лечение на невралгия и зъбобол.

Основни действия

  • антимикробно
  • антибиотик (срещу Грам + и Грам-)
  • противораково
  • противовъзпалително
  • диуретик
  • отхрачващо
  • стимулира потенето
  • силен храносмилателен стимулант

Ключови компоненти

  • глюкозилинати (предимно синигрин)
  • аспарагин
  • смола
  • витамини и минерали (особено хром, магнезий, фосфор, калий, рибофлавин, витамини А и С, калций, манган, ниацин и цинк)

Лечебни части Корени, листа

Ефектът на зачервяване на кожата и усещането за топлина, което е индикация за увеличаване на кръвообращението в болното място се дължи на гликозидите. Летливите масла и изотиоцианатите в корена могат да имат леки антибиотични свойства.

Традиционна употреба

Днес хрянът е силно подценено билково лекарство, което има много лечебни свойства. Той има способността да стимулира храносмилането и изпотяването, като по този начин понижава треската, освобождава храчките и ги изтласква от системата, освобождавайки тялото от много вредни организми.

Той е особено ефективен при настинки и бронхити, както и при уринарни или стомашно-чревни инфекции.

Смленият пресен хрян, смесен с малко мед и добавен към чаша гореща вода е прекрасно средство за лечение на кашлица.

Той е ефективен и за подсилване на стомаха, но съдържа някои масла, които могат да раздразнят стомашните язви. Когато хрянът се счука, един компонент, наречен синигрин, произвежда алил изотиоцианат, антибиотично вещество, което го прави добро средство за лечение на инфекции на дихателните и пикочните пътища. Сандвич с прясно настърган корен е домашно лекарство за сенна хрема.

Големите листа на хряна често се използват като добавка към салатите.

Външно може да се използва лапа за облекчаване на подуто измръзнало място.

Билката е добро загряващо средство и стимулирайки кръвообращението стига до повърхността на кожата и я зачервява, а това е необходимо за оздравяването на мястото. Това нежно затоплящо действие на билката е полезно за облекчаване на болки в ставите и мускулите.

Хрянът действа като противовъзпалително средство, което пречи на предаването на съобщения за болка от периферните нерви към мозъка.

Но, трябва да се внимава с него и да се използва правилно, защото може да увреди кожата и да причини образуването на мехури!

Чай може да бъде направен от тинктура, която се получава от настърган хрян, потопен в оцет за една седмица. Тази тинктура може да се използва и като подправка. Хрянът се използва и като пречиствател на вода.