Градински чай (Sage)

Наименование: Градински чай (Sage)
Семейство Устоцветни (Labiatae)
Ботанически и често срещани имена: Salvia officinalis; Salvia miltiorrhiza; Salvia microphylla; Salvia sclarea; Salvia triloba

Противопоказания!

Всички разновидности на градинския чай съдържат туйон, с изключение на популярния кулинарен вид -С. Lavandulifolia.

Туйонът е токсичен в големи количества. Той може да предизвика конвулсии и да намали кърмата на майките. Туйонът също може да предизвика епилептични припадъци.

Да не се приема от хора, болни от епилепсия.

Не приемайте етеричното масло по време на бременност.

Маслото от градински чай не трябва да се приема вътрешно или да се прилага външно във високи концентрации. Пречи в усвояването на желязото и другите полезни минерали, когато се приема вътрешно, също така намалява кърмата.

Билката може да си взаимодейства с антиконвулсанти, дисулфирам, инсулин и други диабетични терапии.

История

Ботаническото наименование на билката указва лечебните и качества. Салвия идва от salvare, което на латински означава “да се излекувам”. В най-ранните от всички китайски текстове за билките, Божественият земеделец (Shen nong Bencaojing), Дан Шен (Salvia miltiorrhiza) е вписана като билка, която усилва кръвта. Тя все още се използва като средство за подобряване на кръвообращението.

Мускатният конски босилек (Salvia sclarea) отдавна се възприема като по-слаба версия на истинския градински чай, но той все още има значимо присъствие, в миналото често е бил използван за лечение на проблеми с очите.

През 1652, Кулпепер препоръча отвара от семената му да се използва за изтегляне на трески и тръни. Градинският чай отдавна има славата, че възстановява паметта в напреднала възраст; и подобно на другите, повишаващи паметта билки, кой знае защо, бил засаждан върху гробовете.

Оказва се, че когато британците започват внос на чай от Китай, китайците, така високо оценявали градинския чай, че били готови да заменят два сандъка китайски чай за един от сушен английски градински чай. Въпреки това, трябва да се отбележи, че през 17-ти век, холандските търговци търгували три сандъка китайски чай за един сандък от листа на градински чай.

Римляните го смятали за свещена билка и го събирали със специална церемония. Римските инструкции за събиране били да не се използват железни инструменти. Това е разумно, тъй като железните соли са несъвместими с билките.

Ацтеките използвали семена от видовете Салвия като храна. Те ги печели, поставяли в брашното и добавяли към царевично брашно, с което правели гъста напитка. “Чиа” семената се използват и днес, за приготвяне на студени напитки с лимон и захар.

Индианците- лечители смесвали градинския чай с мечешка мас и го прилагали като мехлем за лекуване на кожни рани. Те също ползвали стъблата като четка за зъби.

Чероките използвали градинския чай за облекчаване на астма, кашлица и простуда, а разтвор от настойка с листа за лечение на диария.

Мохиканите го използвали срещу глисти.

Туйонът е печално известната съставка в абсента, който както се предполага, е бил причината за лудостта на Винсент Ван Гог.

Основни действия

(а) Градински чай (Salvia officinalis)
• спазмолитично
• адстрингентно
• антисептично
• антибактериално
• антибиотик
• ароматно
• газогонно
• естрогенно
• отхрачващо
• усилва жлъчния поток
• отпуска периферните кръвоносни съдове
• намалява нивата на кръвната захар
• намалява изпотяването, отделянето на слюнка и кърма
• тоник
• маточен стимулант

(б) Дан Шен (Salvia miltiorrhiza)
• антибактериално
• стимулант за кръвообращението
• премахва горещината (треска)
• разширява кръвоносните съдове

(в) Гръцки градински чай (Salvia triloba)
• антимикробнo
• антисептичнo
• противовъзпалителнo
• понижава кръвното налягане и нивата на кръвната захар

(г) Мускатен конски босилек (Salvia sclarea)
• спазмолитично
• храносмилателно помощно средство
• естрогенно
• седативно
• тоник

Ключови компоненти

(а) Градински чай (Salvia officinalis)
• етерично масло (цимен, цинеол, лимонен, терпинен, камфор и туйон)
• дитерпенови битери
• танини
• тритерпеноиди
• смола
• флавоноиди
• естрогенни вещества
• сапонини

(б) Дан Шен (Salvia miltiorrhiza)
• витамин Е
• шалфей
• салвиол
• етерично масло

(в) Гръцки градински чай (Salvia triloba)
• етерично масло
• флавоноиди
• производни на кафеена киселина (розмаринова киселина)
• дитерпени
• тритерпени

(г) Мускатен конски босилек (Salvia sclarea)
• етерично масло (линалил ацетат, линалоол)
• дитерпени
• танини

Лечебни части
Листа (градински чай), корен (Дан Шън), листа (гръцки градински чай), надземни части / семена / етерично масло (Мускатен конски босилек).

Градинският чай (Salvia officinalis) е активен срещу: Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus, Haemophilus influenzae, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Candida albicans, Klebsiella pneumoniae, Salmonella spp Етеричното масло е широкоспектърен антибиотик.

Използвани лечебни средства

(а) Градински чай (Salvia officinalis)

Използват се пресни или сушени листа, като пресните листа са полезно средство за първа помощ при ухапвания и ужилвания от насекоми.

Тинктурата е храносмилателен тоник и лечебно средство при менопауза. Също така се предписва за намаляване отделянето на слюнка при болестта на Паркинсон.

Настойките могат да се използват като гаргара за възпалено гърло или като тоник и стимулант за черния дроб, както и за подобряване на храносмилателната функция и кръвообращение. Те могат също така да намалят кърмата по време на отбиването и да облекчат нощното изпотяване по време на менопауза.

Компреси, напоени с настойки, се прилагат при бавно зарастващи рани.

Гаргара или вода за уста от слаби настойки се прилагат при възпалено гърло, ангина, язви в устата или заболяване на венците. Може също да се добавя в праха за миене на зъби.

Изплаквания на косата с настойки се използват за контролиране на пърхота или за възстановяване цвета на побеляла коса.

(б) Дан Шен (Salvia miltiorrhiza)

Тинктури от корените се използват за лечение на ангина и други проблеми с циркулацията. Отвари от корени се вземат при болезнена менструация, ангина и коронарна сърдечна болест.

(в) Гръцки градински чай (Salvia triloba) Отвари и запарки от листата се използват за понижаване на кръвното налягане и нивата на кръвната захар. Поради антисептичното и противовъзпалителното си действие, билката често се взема при възпалено гърло и язви в устата.

(г) Мускатен конски босилек (Salvia sclarea) Отвари от семената отдавна се използват за изтегляне на трески и тръни.

Настойки се използват за лечение на проблеми с храносмилането и като успокояващ тоник за облекчаване на менструални болки.

Традиционна употреба

Силният чай е ефективен за промиване на инфектирани и възпалени рани.

Градинският чай е особено полезен за жените. Взет вътрешно и използван като компрес, той успокоява болезнените и с бучки гърди. Той също така помага за пресъхването на майчиното мляко. Освен това, се използва за намаляване на горещите вълни и депресия по време на менопаузата.

Мускатният конски босилек е особено ценен при менопаузни оплаквания, включително горещи вълни, и поради своето естроген-стимулиращо действие, е най-ефективен, когато този хормон е нисък.

Отварата от градински чай също така спира нощното изпотяване при тези, които страдат от туберкулоза.

Някои публикации сочат, че намаляването на потенето може да бъде с цели 50%. Всъщност, градинският чай намалява секретирането в тялото и може да бъде използван ефективно за намаляване на слузното производство, лактацията, изпотяването и менструацията.

Лилавите сортове по-често се използват в медицината, тъй като те обикновено са по-ефективни от обикновената зелена трева. Листата имат специален афинитет към устата и гърлото, което ги прави идеални за използване като гаргари или вода за уста.

Лилавият градински чай (Leucophyllum frutescens) се използва основно при настинки, висока температура и колики, тъй като има седативни свойства и предизвиква потене, за сваляне на температурата. Листата, стъблата и цветовете се използват като лекарство за такива случаи, като обрив от пелени.

В Израел и Кипър, както и на други места, гръцкият градински чай се използва за сърдечни симптоми, белодробни оплаквания, простуда, кашлица, нервност и храносмилателни проблеми.

Външно, той се използва за лечение на кожни проблеми.

В Коста Рика, градинският чай се използва за рани, артрит, астма и проблеми с простатата.

В Европа, градинският чай се използва за понижаване на кръвната захар при диабетици.

В Германия се продава натурален дезодорант, съдържащ градински чай.

Клинично изследвани полезни действия:

• Болест на Алцхаймер
• Прекомерно изпотяване
• Възпаление на венците (пародонтоза) (като вода за уста, в комбинация с ментово масло, ментол, тинктура от лайка, тинктура от смирна, изцеден сок от ехинацея, карамфилово масло и масло от кимион)
• Лошо храносмилане
• Менопауза (в комбинация с люцерна)
• Инфекция
• Менопауза
• Бременност и следродилна помощ
• Възпалено гърло

Как да се приема?

За лечение на болки в гърлото, възпаление в устата или възпаление на венците, 3 грама, нарязани на ситно листа могат да се добавят към 150 мл кипяща вода и да се прецедят след 10 минути. Този разтвор се използва като вода за уста или гаргара, няколко пъти дневно.

Освен това, можете да използвате 5 мл течностен екстракт (1:1), разреден в чаша с вода, няколко пъти дневно.

За вътрешно ползване, можете да си направите чай, както е описано по-горе и да го вземате 3 пъти на ден.

Източник: www.innvista.com