Еньовче, лепка (Cleavers)

Наименование: Еньовче, лепка (Cleavers)
Ботанически наименования: Galium aparine (Лепка); Galium odorata (Лазаркиня); Galium verum (Еньовче)

Семейство Брошови (Rubiaceae)

Предупреждения

Високите дози могат да предизвикат вътрешни кръвоизливи и затова не трябва да се приемат, ако вземате конвенционални лекарства за циркулаторни проблеми или по време на бременност.

Когато растението изсъхне, кумаринът се освобождава (съдържа се повече от 1% в прясно изсушен продукт) и затова не трябва да се приема с други антикоагуланти лекарства.

Не използвайте, ако имате някакви проблеми с бъбреците.

История

Лепката получила името си заради способността й да се залепва (cleave) към дрехите. Диоскоридес, гръцки лекар от 1-ви век, я предписвал за умора.

Древните гръцки овчари правели сита от нейните стъбла за прецеждане на млякото, в някои райони на Швеция, някои млекопроизводители и днес все още използват тези сита.

Английските фермери, отглеждащи домашни птици, подкрепят това растение, тъй като то е привилегирована храна за гъските, което обяснява и неговото име „гъша трева” (goosegrass). Лазаркинята получила името “Lady’s Bedstraw”- също по очевидни причини. Поради приятния си аромат, тя често била използвана за пълнеж на матраци и през Средновековието я посипвали по пода, за да се премахнат неприятните миризми от стаите.

Жълтите й цветове били използвани за подквасване на мляко и за оцветяване на сирена. Билкарите използвали смачкани цветове за облекчаване на възпалението при изгаряния и рани. Лазаркинята била използвана по подобен начин като лепката. Заради аромата си на прясно сено, тя често била поставяна между дрехите и разпръсквана върху тях.

Също така била използвана за натъртвания, циреи и възпаления. Лазаркинята отдавна е използвана за ароматизиране на вина, както посочва Джерард и практически това продължава и в момента, използва се главно за ароматизиране на алкохолни напитки като битери, ароматизирано вино (германско вино „May wine”) и вермут.

Основни действия

• противовъзпалително
• спазмолитично
• диуретик
• предизвиква заспиване
• лимфен очистител
• леко стипчиво (адстрингент)

Ключови компоненти

(а) Лепка (Galium aparine)

• антрахинони (само в корените)
• алкани
• флавоноиди
• иридоиди (включително асперулозиди)
• полифенолни киселини
• танини

(б) Лазаркиня (Galium odorata)

• антрахинони
• кумарини
• флавоноиди
• иридоиди
• танини

(в) Еньовче (Gallium verum)

• антрахинони
• алкани
• флавоноиди
• иридоиди (включително асперулозиди)
• ренин

Лечебни части
Надземни части

Според френски изследвания през 1947 г., екстрактът от лепка понижава кръвното налягане.

Използвани лечебни средства

Настойки се вземат за камъни в бъбреците, за проблеми с пикочните пътища и като охлаждаща напитка при треска.

Сокът се получава от прясното растение и се използва за такива сериозни заболявания, като рак и като силен диуретик, който изчиства тялото от токсини. Използва се за камъни в бъбреците, проблеми с пикочните пътища, проблеми с простатата и е ефективен лимфен очистител за редица състояния.

Тинктурите от еньовче се използват за същите състояния, както запарките, и могат да се комбинират с други лимфно- детоксикиращи билки, като сушения Лаконос (pokeroot).

Компресите, направени от настойки могат да се прилагат върху изгаряния, ожулвания, язви или други кожни възпаления.

Кремовете, които редовно се използват, облекчават псориазис.

Изплакване на косата с настойка се използва за лечение на пърхот или проблеми с лющене на скалпа.

Младите издънки отдавна са популярни като тоник за изчистване през пролетта, тъй като тя израства много рано (средство, отдавна използвано в Централна Европа и Балканите). Често се използва и като зеленчук, когато е леко обработено в тиган, както спанака, и може да се бере непрекъснато до есента.

Традиционна употреба на еньовче

Лепката най-често се използва като диуретик, но също така е ефективно средство за успокояване на кожни заболявания като себорея, екзема, псориазис, слънчеви изгаряния и мехури.

Също така е добро средство при подути лимфни възли и като основен детоксикиращ агент за такива сериозни заболявания като рака. Лепката се използва вътрешно и външно за намаляване на дискомфорта от язви, гнойни жлези и фиброцистозни гърди.

Може също да помогне за предизвикване на заспиване.

За лечебни цели, начуканите листа от лазаркиня (Galium odorata) се прилагат за рани или настойки се вземат вътрешно за такива оплаквания като болки в стомаха. Въпреки това, големите дози от чая могат да причинят виене на свят и повръщане.

Лазаркинята отдавна е доказано полезна за разширени вени и флебит, както и като спазмолитик и се дава на възрастни и деца при безсъние. Енъовчето е леко горчиво средство, използвано главно като диуретик, но и за кожни проблеми. То се използва по същия начин, както Лепката, но само, ако тази билка ви е на разположение, тъй като тя е предпочитаната разновидност.

Във Франция, Еньовчето има дългогодишна слава на ценна билка, използвана за лечение на епилепсия, но днес рядко се използва за тази цел. Свързаният с него вид, G. elatum, също се използва във Франция за лечение на епилепсия.

Билкарите ценят всички части на растението, от неговите корени до семената, които изсушени и печени заместват кафето. Растението може да се сготви и яде като зеленчук.

Свързаните с него видове в Мексико, G. orizabense, се използват за лечение на чревни паразити и облекчаване на треска. В Нова Зеландия, G. umbrosum, се използва за лечение на гонорея.

Клинично изследвани полезни действия:

• Оток

Как да се приема?

Тинктурата и чаят от лепка са най-широко препоръчваните от билкарите.

Тинктура (1/2-1 чаена лъжичка или 3-5 мл) може да се приема 3 пъти на ден.

Чаят се приготвя като се накисват 2-3 чаени лъжички (10-15 грама) от билката в 1 чаша (250 мл) гореща вода за 10 минути. Могат да се приемат 3 или повече такива чаши на ден.

Източник: www.innvista.com