Алтернативна медицина и здраве

Джинджифил (Ginger)

Ботаническо наименование: Zingiber officinale

Семейство Джинджифилови (Zingiberaceae)

Противопоказания!

Избягвайте прекалено големите количества, ако стомахът е вече „горещ“ или свръх стимулиран, както е при пептична язва.

Използвайте джинджифил в предписаните дози само по време на бременността, за да се предпазите от сутрешно гадене.

История

Джинджифилът има древна история като кулинарна и лечебна билка и се използва от най-малко 3000 години. Той е добре известен на гърците и римляните, които широко го използват. За него се споменава от Конфуций (551-478 пр.н.е.) и в Корана.

Средновековна Европа смятала, че билката идва от Райската градина. Аюрведа и китайските лекари го използвали за неговите противовъзпалителни свойства и като билка „превозвач“, която дава възможност на други билки да бъдат по-ефективни в тялото.

Жителите на Ямайка и първите американски заселници правели бира от него и днес, натуралната джинджифилова бира, направена с пресен джинджифил, се предлага като храносмилателен тоник.

Обаче, тя не бива да се бърка с повечето търговски марки джинджифилова бира, които съдържат толкова малко джинджифил, че не са нищо повече от подсладени безалкохолни напитки без каквато и да е лечебна стойност.

Основни действия

• антиеметик/ срещу повръщане, гадене
• спазмолитично
• антисептичен
• противовъзпалителни
• антибактериални
• антивирусно
• противогъбично
• антитромботичен агент
• аналгетик
• успокоява кашлица
• стимулант за кръвообращението
• газогонно
• отхрачващо
• хипотензивен
• увеличава притока на кръв към дадено място (локално)
• стимулира изпотяването
• отпуска периферните кръвоносни съдове

Ключови компоненти

• етерично масло (1-3%, включително борнеол и цитрал – зингиберен е 20-30%)
• феноли
• алкалоид
• слузно вещество
• олеорезини (4-7.5%, включително гингерол, шогаоли)

ДжинджифилИзползвани лечебни части
Коренище, етерично масло

Почти всички от народните вярвания за него са проверени научно.

Джинджифилът спира повръщането, разрежда кръвта, повишава ниското кръвно налягане, намалява холестерола в кръвта и предпазва от рак при животните. Бе публикувано, че екстрактите от джинджифил имат многобройни фармакологични свойства, включително стимулиране на съдодвигателните и дихателни центрове и понижаване на серумните и чернодробни холестеролни нива.

Китайски изследователи съобщават, че пресният джинджифил е много ефективен в клиничното лечение на ревматизъм, остра бактериална дизентерия, малария и възпаление на тестисите.

Джинджифилът се оказва активен срещу такива организми като малария, Shigella dysenteriae, Staphylococcus Aureus, Pseudomonas aeruginosa, Candida Albicans, Escherichia coli, Klebsiella pheumoniae, Streptococcus spp. и Salmonella spp. Гингеролът е парлив компонент, отговорен за лютивия вкус и стимулиращите свойства. Шогаоловите форми са като растителни изсушители и са по-силно дразнещи.

Джинджифилът е ефективен не само за морска болест, но се оказва полезен и за облекчаване на следоперативното гадене в изследвания, проведени в болницата „Св. Вартоломей“ в Лондон през 1990 година. Според британското медицинско списание „Лансет“, джинджифилът изглежда може да бъде по-ефективен от някои стандартни лекарства за лечение на морска болест и световъртеж. Те казват, че доброволците, които вземали джинджифил били в състояние да издържат изкуствено създадена морска болест в механичен люлеещ се стол 57% по-дълго от тези, които използват Dramamine.

Друго изследване включило датски военни кадети, податливи на морска болест. Тези, които вземали джинджифил имали по-малка вероятност да развият симптоми от тези на плацебо. Зингибанът е ензим в джинджифила, който има противовъзпалителни свойства.

Освен това, той съдържа и много антиоксиданти, които също спират възпалението. Други компоненти намаляват производството на някои простагландини, като по този начин облекчават болката.

Гингеролите, веществата, които дават силата на джинджифила, се смята, че са отговорни за неговата полезност при лечение на висока температура и болка. Неговите етерични масла могат да бъдат естествени убийци на вирусите на грипа и настинките. Той се използва за контролиране и облекчаване на гаденето след химиотерапия.

Изследователи в Индия, през 1997 г., тествали тази способност и установили, че джинджифилът е в състояние да повиши степента на издръжливост. Те открили, че ацетоновите екстракти общоизвестни като гингерол, са отговорни за повишаването на жлъчното производство, което показва, че той играе важна роля в храносмилането и усвояването на храните.

Някои, страдащи от мигрена болни съобщават, че джинджифилът спира главоболието, ако се приема в началните етапи. Теорията е, че тази способност идва от вещества, наречени шогаоли и гингероли, които намаляват слепването на тромбоцитите, като по този начин предотвратяват възпалението на кръвоносните съдове, което причинява мигренната болка.

Използвани средства

Отварата от пресен корен се използва при втрисане и слузести настинки (1-2 парчета на чаша вода и къкри 10 минути. Може да се добави канела).

Отварата от сушен корен се използва в комбинация с други билки като тонизираща „ян“ или енергизираща далака, при коремна пълнота, гадене и много храчки.

Тинктури от пресен корен се използват като затоплящ кръвообращението стимулант, при метеоризъм, стомашно разстройство и гадене.

Капсулите се правят от сух корен на прах. Те са удобен начин за приемане на билката преди пътуване или за сутрешно гадене.

Етеричното масло се използва за масажи при ревматизъм, лумбаго или за костни наранявания и се съчетава добре с бадемово масло, масла от хвойна или евкалипт за тази цел. То може също да се използва за лечение на газове, менструални спазми, гадене или стомашни разстройства, но лечението трябва да се наблюдава от опитен билкар.

ДжинджифилТрадиционна употреба

Джинджифиловото семейство включва не само джинджифил, но и кардамон, куркума и зедоария. Различните видове джинджифил се използват като лекарства, но качествата им не се равняват с тези на джинджифила, включително и на такъв негов близък родственик, като куркумата.

В Азия, всички членове на това семейството се смятат за полезни за здравето. Арабите използват други два вида от същото семейство, галанга (Alpinia officinarum) и зедоария (Curcuma zedoaria) за лечение на стомашни заболявания и обща слабост.

Корените на тези две растения се смятат за стимуланти, афродизиаци, и удивително, за лекарство за амнезия. Стрити със зехтин, те се добавят към гореща вана или втриват в тялото при всяка форма на мускулни оплаквания, причинени от пренапрежение.

Джинджифилът има широк спектър на действие в човешкия организъм и е установено, че е ефективен при лечение на катаракта, сърдечно-съдови заболявания, мигрена, инсулт, аменорея, ангина, атлетично стъпало, бурсит, хронична умора, настинки, грип, кашлица, депресия, виене на свят, повишена температура, безплодие, еректилни проблеми, камъни в бъбреците, болест на Рейно, ишиас, тендинит и вирусни инфекции.

В Китай, науката за джинджифила е толкова прецизна, че джинджифилът от различни части на страната се използва за различни цели. Пресният джинджифил се използва за лечение на кашлица, гадене, газове, дизентерия, както и за лечение на висока температура и гъбно отравяне.

Сушеният джинджифил се използва за всички неща, за които се използва пресния джинджифил, както и за кръвоизливи, запек и уринарни проблеми. Като натурален диуретик, джинджифилът стимулира бъбреците да изхвърлят токсините навън по-бързо.

Пресният корен се използва главно за стимулиране на изпотяване и намаляване на висока температура, затопляне и успокояване на тялото по време на кашлица, настинка, грип и други респираторни проблеми. Той също е едно добро отхрачващо средство при настинки и простуда.

В Индия, джинджифилът се използва за лечение на хроничен ревматизъм по същия начин. Пациентът пие отвари от джинджифил преди лягане и след това се покрива добре с одеяла за получаване на обилно изпотяване. Същото лечение се смята за полезно в случаи на настинки или катарални атаки и по време на студената фаза на периодична треска. Етеричното масло е използвано в Източната и Западна медицина от най-малко 400 години.

Във Франция, все още се предписват капки върху бучки захар при метеоризъм, висока температура и за стимулиране на апетита. Джинджифилът е отлично средство за всякакви храносмилателни оплаквания, особено гадене, газове и колики. В Мексико, джинджифилът се смята за по-ефективен от Dramamine в борбата срещу морската болест.

Във Венецуела, джинджифилът е стрит в паста и се прилага локално върху корема при трудна менструация. В Коста Рика, той се използва на отвара за облекчаване на възпаления в гърлото и астма. С добавянето на мед, той става ценно средство срещу кашлица и бронхит, а също така за изпотяване при температура. В Панама казват, че облекчава ревматизъм. В Гватемала, джинджифиловата отвара са взема като възбуждаща апетита и тоник.

В Тринидад, той е средство за лошо храносмилане, болки в стомаха и малария. Неговите антисептични качества го превръщат в силно полезно средство срещу чревни инфекции, включително и някои видове хранителни отравяния.

Западните билкари го смятат за добър стимулант на кръвообращението, който увеличава притока на кръв към повърхността и това го прави ценно средство при подуто измръзнало място и слабо кръвообръщение към крайниците.

Чрез подобряване на кръвообръщението, джинджифилът помага за повишаване на кръвното налягане. Тъй като той стимулира периферната циркулация се затоплят крайниците, което помага за предпазване от видовете студени тръпки, свързани с малария, настинки и грип.

Едно от по-необичайните му приложения е за изгаряния. Когато се използва външно като лапа или мехлем, джинджифилът успокоява възпалението и стимулира оздравяването.

Сок от пресен джинджифил, напоен в памук и приложен върху изгаряне, например, веднага облекчава болката (дори на отворени мехури), намалява мехурите и възпалението и осигурява антибактериална защита срещу инфекции.

Някои билкари препоръчват да се смеси сок от пресен джинджифил с неутрално масло и да се прилага върху скалпа срещу пърхот, а за гаргара на възпалено гърло да се смеси с лимонов сок, оцет и мед.

Дивият джинджифил е специфично средство срещу болезнени спазми на червата и стомаха.

Можете да си направите домашна джинджифилова бира: Вземете пресен джинджифил и счукайте небеления корен. Поставете 1 чаша от корена в 5 литра вода и кипнете. Махнете от котлона, прецедете и добавете мед на вкус. Тази напитка може да се пие така или да се добави към газирана вода.

Клинично изследвани полезни действия:

• Сутрешно гадене, сутрешна болест
• Морска болест
• Остеоартрит
• Епилепсия (в комбинация с Урока (bupleurum), корен от божур, корен от Пинелия (pinellia), кора от канела, плодове на хинап, азиатски корен от женшен и корен от азиатски шлемник (scullcap) и корен от женско биле)
• Лошо храносмилане
• Синдром на раздразненото черво (китайска билкова комбинация, съдържаща пелин, джинджифил, Урока (bupleurum), Китайски лимонник (Schisandra), градински чай (dan shen) и други екстракти)
• Гадене и повръщане след операция
• Гадене след химиотерапия
• Пред-и следоперативна хигиена
• Световъртеж
• Атеросклероза
• Сенна хрема (Комбинация, съдържаща женско биле, кора на канела, Китайски лимонник (Schisandra), Ефедра, джинджифил, корен от божур, Пинелия (pinellia) и корен от вид джинджифил- asiasarum)
• ХИВ подкрепа (комбинация с Урока (bupleurum), корен от божур, Пинелия (pinellia), кора на канела, корен от джинджифил, плодове на хинап, азиатски женшен, корен от азиатски шлемник (scullcap)и корен от женско биле)
• Леки болки в гърба
• Мигренозно главоболие
• Ревматоиден артрит

Как да се приема?

За профилактика или лечение на морска болест, 500 мг сух джинджифил на прах може да се приема половин до един час преди пътуването, а след това 500 мг на всеки 2-4 часа, ако е необходимо.

Деца на възраст под шест години трябва да използват половината от дозата за възрастни.

За лечение на гадене, свързано с бременността, жените могат да приемат до 1 грам дневно, но трябва да използват джинджифила само за симптоматично облекчение на гаденето, а не постоянно.

Джинджифилът може да се използва за гадене, свързано с анестезия или химиотерапия, но само под наблюдението на лекар.

Още по темата

Книги за самолечение

БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Заболявания

Натурални терапии

Хранене на органите

Последни публикации

Продукти

Свързани публикации

Зокум (Oleander)
Билколечение

Зокум (Oleander)

Наименование: Зокум (Oleander) Ботаническо наименование: Nerium oleander Семейство Тойнови (Apocynaceae)

Прочетете още