Добавянето на химикали в храните

Много голяма опасност за здравето са множеството химикали непосредствено добавяни в храните! Те включват- консерванти, оцветители, аромати, стабилизатори, емулгатори и т.н. Такива химикали би трябвало да се неутрализират от черния дроб и това води до неговото увреждане. Много от химикалите са мастноразтворими и по такъв начин са складирани в нашите мастни тъкани.

По време на продължителна гладна диета или болест, свързани със загуба на тегло, те могат да бъдат освободени в кръвопотока в необичайно големи количества, а това води до доста печални симптоми. Нитратите и нитритите се добавят най-масово при производството на месни продукти. Те могат да увредят кръвта, щитовидната жлеза и зародиша, да причинят сериозен дефицит на витамини и минерали и могат да се преобразуват в причиняващите рак на червата нитрозамини.

Сулфатите (sulfur dioxide, metabisulfite) широко се използват при обработката на хранителни продукти, например, в замразените храни, сушените плодове и плодови сокове, виното, бирата, ресторантската храна. У податливите индивиди те могат да причинят подути ръце, крака и ларинкс, дерматит, коремни разстройства и дихателни проблеми, които особено засягат астматиците.

Друга широко разпространена опасност за здравето са: хидрогенираните мазнини и масла, съдържащи небиологични транс-киселини и масла. Ако по вашите домакински съдове има следи от препарата, който ненапълно сте измили, то той попаднал в организма може да увреди стените на червата ви. Като допълнение към всеки от проблемите със здравето, описани до тук, химикали в храните често причиняват алергии и предизвикват хиперактивност. Това се отнася особено за синтетичните оцветители. Те са проблем също и за медицинските продукти – лекарствата.

Изкуствените подсладители и особено аспартамът се свързват с висок процент рак на мозъка, сериозни метаболични и неврологични проблеми при диабетиците, епилепсии, токсичност на щитовидната жлеза, емоционални разстройства. В същото време болшинството от тези химикали са добавени само за технологично удобство, хранително-вкусовата промишленост спокойно би могла да използва витамините С, Е, бета-каротина, както и лецитин и други биологични химикали като антиоксиданти, консерванти, оцветители, емулгатори…

Повишаващите вкуса и аромата екзитотоксини отделят глутаминова киселина или глутамат. Аспартановата киселина и цистеинът са също мозъчно-активни аминокиселини. Най-известният и популярен пример за екзитотоксин е MSG или моно-натриев глутамат, солите на глутаминовата киселина. Високите нива в кръвта могат да попречат на нормалните защитни кръвно-мозъчни бариери. Глутаматът е невротрансмитер, който присъства в екстра-клетъчната течност, но в много ниски концентрации. Ако нивата са повишени, то тогава възбуждането на невроните е ненормално, а при високи нива мозъчните клетки започват да умират.

Недостигът на кислород и недостигът на енергия (хипогликемия) влияят върху производството на енергия в мозъчните клетки, за да ги направят устойчиви към тези екситотоксини. Това може да бъде важен фактор в развитието на неврологични заболявания. Ексито – аминокиселините създават проблеми основно, само когато се използват често във високи концентрации или в свободната им форма, както е в натуралните храни, но те постепенно се освобождават и затова се смятат за безвредни.

Повечето промишлени хранителни продукти съдържат екситотоксини, особено тези, в които има добавяни такива с комерсиална цел за подобряване на вкуса и аромата от типа на хидролизиран растителен протеин, протеинов екстрат от соя, екстракт от дрожди, говежди бульон и казеини. Сухите супи, сосове и заливки имат най-голям такъв процент. На такива продукти заслужено бих поставил етикет “натурални аромати”.

Старите протеини, обработеното месо, сиренето, кашкавалът и доматеното пюре имат високо съдържание на свободен глутамат, но пък пресните домати са прекрасни. Всички те трябва да се избягват от чувствителните индивиди и намалени до минимум от други.

Автор: Walter Last