Конвенционалната медицина разглежда рака като множество заболявания с различни причини и лечения. Но какво ще стане, ако всички те имат една и съща причина и подобно лечение, каквото предлага д-р Туллио Симончини (Tullio Simoncini)?

Д-р Симончини вярва, че ракът се дължи най-вече на Candida albicans, най-често срещаната и агресивна гъбичка в нашето тяло и че ефективното лечение е да се изкъпе тумора в разтвор на натриев бикарбонат. С това искам да покажа, че има още много причини да подозирате каузална връзка между Candida и рака, както предлага д-р Симончини.

Основната разлика между нормалните телесни клетки и гъбичните клетки е техният енергиен метаболизъм. Нормалните клетки на тялото произвеждат енергия чрез окисляване на хранителните вещества в лимонено- киселинен цикъл до въглероден диоксид и вода. Гъбите не могат да правят това. Те произвеждат своята енергия по анаеробен начин или без кислород. Гъбите използват главно захари и други прости въглехидрати и получават своята енергия, като ги превръщат в млечна киселина. Това е много разхищаващо и произвежда само около 5% от енергията, която би била произведена в лимонено- киселинен цикъл.

Този процес генерира големи количества млечна киселина, а това прави тялото свръхкисело и причинява минерални дефицити, възпаления и болка. Раковите клетки имат точно същия вид анаеробен енергиен метаболизъм като гъбичките. Но, клетките в туморите имат различни степени на блокиране на окислителната енергия. Следователно, злокачествеността на тумора е еквивалентна на степента на блокиране на окислителната енергия. С други думи, колкото по-анаеробно е енергийното производство на тумора, толкова по-злокачествено е. Но има разлика в производството на енергия между раковите клетки и гъбичките.

Както вече посочих в статията си „Ракова терапия- нова посока“, оксидативният енергиен метаболизъм на раковите клетки може да бъде възстановен и тези клетки могат да бъдат преобразувани в нормални телесни клетки чрез елиминиране на микробите или техните токсини в раковите клетки, които блокират окислителния метаболизъм. Това не може да се направи с гъбички, въпреки че е възможно да се произведат гъбички с оксидативен енергиен метаболизъм като Zell Oxygen, живи аеробни дрожди от Saccharomyces cerevisiae и по този начин антагонистични за Candida albicans. Подозирам, че това преобразуване на раковите клетки е възможно, само ако те живеят като колония от дрождени клетки в тумор.

Ето защо смятам, че туморът е еквивалент на колония от дрождени клетки. Когато колонията на дрожди се стресира от свръхрастеж или други фактори, които ограничават доставката на хранителни вещества, тя се опитва да се разшири и да търси по-добри условия. Това кара много от клетките на дрождите да се трансформират в инвазивни клетки от хищни гъбички. Те могат да образуват нови колонии и гъбични мицели в далечни органи.

Раковите клетки се държат точно по същия начин. Когато туморът се стресира от пренаселеност или недостиг на хормони или хранителни вещества, или при атака с хирургия, химиотерапия, лъчетерапия или други методи, тогава сравнително безобидните туморни клетки, подобни на дрожди, се трансформират в инвазивни мигриращи ракови клетки и формират по-опасни метастазни тумори в далечни органи.

Тези ракови клетки не само имат един и същ анаеробен енергиен метаболизъм като гъбичките, те също се и държат по същия начин, когато са под натиск, а инвазивните метастатични ракови клетки изглеждат точно като хифи на гъбички. Гъбите обикновено имат разклонени филаменти или хифи. Тези хифи са склонни да се свързват помежду си, за да образуват колония или мицел. След това те порастват чрез източник на храна, от когото абсорбират хранителни вещества.

Подобни структури могат да се развиват като свободно- плаващи гъбички, от типа на Candida, което им помага при нахлуването в телесните тъкани. В този случай те се наричат псевдохифи. Раковите клетки развиват същия вид псевдохифи, за да нахлуят в биологичната тъкан. В общи описания хифите и псевдохифите са наричани „хифи“. Сравнете сами от списъка с изображения по-долу, как изглеждат агресивните ракови клетки и подобни на тях клетки от хифална гъбичка.

За да видите изображението, кликнете върху линка

Фигура 1: Диаграма на гъбични хифи

Фигура 2: Инвазивна ракова клетка

Фигура 3: Гъбични хифи

На Фигура 2 виждате инвазивна ракова клетка, която е развила псевдохифи, подобни на гъбичните хифи, показани на Фиг. 1 и 3.

Фигура 4: Клетка на рак на гърдата

Фигура 5: Хифални кандида клетки

Клетките от рака на гърдата са подобни на дрожди, вътре в туморите има клетки с дълги нишки и клетки с плътни хиф-подобни образувания, както е показано на фигура 4. Това е много подобно на хифите на кандида клетките, показани на фигура 5.

Фигура 6: Инвазивни клетки на рак на гърдата

Клетките на рак на гърдата от фигура 6 са развили хифо-подобни нозе, с които могат да се закрепят за тъканта и да изсмукват хранителни вещества. Хифите отделят ензими, които разграждат тъканта в хранителни вещества, които раковите клетки или гъбичките вече лесно могат да абсорбират.

Фигура 7: Метастатична ракова клетка

Най-невероятна за мен е метастазната ракова клетка от Фигура 7. Формата й не изглежда да е по-различна от инвазивната хифална гъбичка в белите дробове, показана на Фигура 8. Трудно ми е да разбера, как водещите изследователи могат да твърдят, че раковите клетки изобщо не са като гъбичките, а нещо съвсем различно. Спомням си една известна поговорка: „Ако нещо изглежда като мъртъв плъх и мирише на мъртъв плъх, то вероятно е мъртъв плъх“. Разбира се, първоначално все още има разлика между раковите клетки и гъбичките, защото раковите клетки са телесни клетки в процес на дегенериране към гъбични клетки, докато обикновените гъбички имат традиционни генетични характеристики.

Фигура 8: Инвазивна хифална гъбичка в белите дробове

Други връзки рак-Candida

В светлината на силното сходство между метастазните ракови клетки и инвазивните гъбични клетки не е изненадващо, че през последните години имаше десетки и може би дори стотици научни публикации, сравняващи рака на белия дроб с гъбични инфекции на белите дробове. Една от тези статии е: „Гъбична инфекция имитира белодробна злокачественост“, която заключава: „Гъбичните инфекции могат да се появят с клинични и радиологични характеристики, които не могат да бъдат разграничени от гръдна злокачественост, като белодробни възли или маси“.

В почти всички ракови случаи се предполага, че туморите в белите дробове се дължат на рак и не се правят тестове за проверка на гъбичките, като основна или способстваща причина. Германският професор Мейнолф Картхаус наблюдава три деца с левкемия, които неочаквано попадат в ремисия, след като получават троен антифунгициден лекарствен коктейл за своите „вторични“ гъбични инфекции. През 2006 г. той ръководи изследователски екип, който публикува резултатите от 6 допълнителни случая, при които левкемията изчезва след противогъбичната терапия.

Всъщност има много повече случаи, но тази анти-левкемична терапия е продължена като е допълнена с противогъбична терапия. При отчетените 6 случая лечението с анти-левкемични средства е спряно изобщо при започване на анти-гъбична терапия за хронична дисеминирана кандидоза, тъй като пациентите реагирали много зле на лекарствата за левкемия. В тази статия авторите изразяват своята изненада и заявяват:

„Неадекватното лечение, обаче, обикновено се свързва с лош резултат поради прогресиране на заболяването или ранен рецидив и изненадващо е, че въпреки минималната антилевкемична терапия всички наши шест пациенти с остра левкемия и хронична дисеминирана кандидоза са все още живи и при пълна хематологична ремисия (между 19 месеца и 14 години). Ето защо, лекарите са подтикнати да смятат, че може би лечението на хроничната дисеминирана кандидоза като хронично възпаление, евентуално е повлияло положително на непрекъснатата пълна ремисия“.

Намирам за неразбираемо, как медицински специалисти могат да предполагат, че силно смъртоносната хронична дисеминирана кандидоза може да е довела до успешното лечение на тези левкемии, а не анти-Candida терапията, използвана за елиминиране на кандидозата. Наскоро имах имейл съобщение от един от пациентите с левкемия на проф. Картхаус. Той пише, че професорът не му е споменал за противогъбично лечение. Следователно изглежда, че проф. Картхаус все още не е стигнал до по-дълбокото разбиране на своите анти-гъбични преживявания. Удивителната характеристика на тези резултати е 100% излекуване само при лечение срещу Candida, докато 5-годишната честота на оцеляване при остра левкемия е 25-26% и 90% за децата.

В статията на Картхаус са включени 2 деца и 4 възрастни. Следователно, честотата на преживяемост при лечение с Candida е много по-висока, отколкото при стандартната терапия за левкемия. Би било интересно да се чуе от медицинските асоциации защо антимикотичната терапия за левкемия не се е превърнала в изследване с висок приоритет. В допълнение, много изследвания за рак също показват, че не само белите дробове, но и черният дроб, и далака, често се увреждат от агресивна кандидоза. Това се проявява особено по време на лечението на левкемия. Ако пациентите не са имали тежка кандидоза като предшестващо състояние, те са я придобили в резултат на химиотерапията.

Преди много време, преди да разбера връзката между Candida и рака, аз също бях изненадан от пациент с рак на стомаха, който изхвърли големия си тумор след няколко месеца, развивайки жажда към бензоената киселина и поглъщайки много от нея. Бензоената киселина е обикновен хранителен консервант и силен фунгицид. Д-р Милтън Уайт смята, че ракът е „хронична, интрацелуларна, инфекциозна, биологично- индуцирана болест на трансформацията на спори (гъбички)“. Той открил гъбични спори във всяка проба от ракова тъкан, която е изследвал.

Медицински изследвания показват, че куркуминът, активна съставка на куркумата, е много ефективен срещу раковите клетки при много различни видове рак, като рак на червата, гърдата, мозъка и панкреаса. Една изследователска статия гласи: „Установено е, че куркуминът подтиска бързото размножаване и оцеляването на почти всички типове туморни клетки“. В друга публикация се изброяват голям брой заболявания, при които е установено, че куркуминът е ефективен в клиничните изследвания. Те включват рак, сърдечно-съдови заболявания, артрит и много други възпалителни състояния.

В статията се казва: „Как един единствен агент, притежаващ тези разнообразни ефекти, е бил загадка през годините, както за учените, така и за клиницистите“. Но има едно обяснение, което се изразява в заглавието: „Куркуминът като обещаващ противогъбичен клиничен интерес“. Според моето разбиране, всички споменати болести срещу които куркуминът е ефективен, са свързани с Кандида и други гъби като основна или водеща причина. Противогъбичната статия заявява, че куркуминът е по-мощно средство срещу някои гъби, отколкото флуконазола, основният медицински фунгицид. Той е много ефективен срещу Candida albicans!

Но, в нито една от изследователските статии не съм виждал дори споменаване, че силните фунгицидни свойства на куркумина може да имат нещо общо с неговите противоракови ефекти. Друго билково лекарство, Moringa oleifera, има подобна репутация на куркумина. То също така е ефективно срещу широк спектър от заболявания и няма да бъдете изненадани да научите, че то не само инхибира раковите клетки, но и е силен фунгицид с отличен анти-Candida потенциал.

Освен това дори е ефективен при широк кръг микроби, когато са защитени с биофилми, освен гъбите, включително Staphylococcus aureus (Golden Staph) и други грам положителни и грам отрицателни бактерии. Няма много изследвания за връзката между употребата на антибиотици, основна причина за свръхрастежа на Candida и рака, но в доклада за рака на гърдата се заключава, че „употребата на антибиотици е свързана с повишен риск от инцидент и фатален рак на гърдата“.

Има малко повече статии и научни изследвания, показващи близката връзка между рака и гъбичките за тези, които могат да я видят. Много окуражаващ скорошен пробив е публикуваната в престижното списание „Nature“ статия, показваща, че във всички изследвани случаи на болестта на Алцхаймер е намерена хифална Candida и други гъбички. Тези гъбички са били открити не само в различни части на мозъка, но и в кръвоносните съдове.

Това може да ни даде надежда, че след десетилетия на игнориране на ролята на антибиотиците и гъбичките в причинно-следствената връзка и лечението на рака най-после ще има известни финансови средства за изследване, за да се проучи тази връзка. Междувременно пациентите с рак вече имат избор да използват противогъбични терапии от природната медицина, вместо методите на основната медицина, които не са насочени към основните причини.

Заключение

От тази статия можем да направим извода, че раковите клетки са телесни клетки, които са в процес на дегенериране в клетки от типа на гъбични клетки. Това става все по-очевидно, тъй като първоначално плътно опакованите туморни клетки се трансформират в инвазивни метастазни клетки с хифи или псевдохифи. Това е подобно на колония на Candida дрожди, трансформирана в инвазивна (псевдо) хифална форма.

Инвазивните ракови клетки имат следните общи черти с инвазивните гъбични клетки: И двете се развиват от неинвазивни клетки, когато са подложени на натиск от обкръжаващата ги среда. Те имат преобладаващо анаеробен енергиен метаболизъм И двете имат хифи или псевдохифи Те имат еднакви морфологични черти- изглеждат еднакви Те могат да имат множество или деформирани ядра И двете имат безсмъртни клетъчни линии И двете са чувствителни към фунгицидни средства

Автор:Walter Last

Книги на Walter Last за самолечение

Още по темата

Цялостното решение за рака- Ново разбиране за причините и лечението на рака

Алтернативното решение за лечение на рака

Алтернативни методи за инхибиране (потискане) на метастазите

Цялостното решение за преодоляване на автоимунните заболявания- Ново разбиране за причините и лечението

Алцхаймер- естественото лечение

Противоракова диета (хранене при рак)

Противоракови билки

Лечение на рак (Cancer cure)- лечебна картинка

Универсалният лечител- Керосинът

КАНДИДА ТЕСТ

Натурални терапии