Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Да се оставиш по течението

Със или без вътрешна комуникация, можете постепенно да приемете събитията от своето ежедневие, което можете да квалифицирате като: “да се оставиш по течението”, т.е. по течението на живота. Това означава да “усетите” пътя си през живота, вместо да се борите, когато стане трудно.

Според нашата духовна философия, нашето висше Аз само ни води в определена посока. Когато следваме тази посока, животът ни ще тече по-гладко. Събитията ще отиват на мястото си, ние ще се срещаме с хората, от които имаме нужда. Ще откриваме информацията, която ни помага и заедно ще получаваме необходимите средства, за да продължим по пътя си.

Ако обаче, се отдалечим твърде далече в неправилна посока, живота ни ще стане много труден. Ще правим грешки, ще имаме загуби. Няма да получаваме това, което искаме, или от което се нуждаем, и така нататък. Затова когато приемем “движение по течението” като отношение към живота и се сблъскаме с трудности, ще разберем, че може да се наложи да променим посоката.

Макар да оставаме верни на своите духовни цели и идеали, с целите на ежедневния живот и особено с начина, по който възнамеряваме да ги постигнем, ние трябва да се стремим да бъдем много гъвкави. Липсата на гъвкавост в ежедневието лесно води до болка и разочарование.

Можем да сравним потока на живота с новосформирана река, която се стича надолу по малък планински хребет. Понякога ветровете ни водят постоянно надолу, докато срещнат преграда, кухина или котловина в земята.

След това трябва да се чака търпеливо за известно време, докато котловината се напълни. Реката може да се лута в различни посоки, докато най-накрая, съвсем естествено и без проблем, тя ще намери откъде да прелее, в най-ниската точка на съпротива и щастливо ще продължи по своя път надолу.

Това ни показва как можем да следваме курса на живота си по безгрижен и приятен начин, без излишен стрес или трудности. Когато срещнем съпротива, опитваме и изчакваме търпеливо, докато не се намери естествен изход. Всичко, което ни трябва, е гъвкавост, търпение и вяра.

Вярата, че сме ръководени, че срещаме съпротивата с някаква цел. Вярата, че ние ще се учим и ще растем чрез преодоляване или намиране на начин да заобиколим трудностите. Вярата, че всичко ще бъде добре и че ни очаква интересно и приятно бъдеще.

Автор: Walter Last

Продължава >>>

Свързани публикации