Чесън (Garlic)

Наименование: Чесън (Garlic)
Ботаническо наименование: Allium sativum var. sativum
Семейство Кремови (Liliaceae)

Предупреждения!

Не се препоръчва за хора, които вземат антикоагуланти, тъй като чесънът има разреждащи кръвта действия.

Много хора често съхраняват чесъна в олио. Това може да бъде опасен навик, тъй като се създават условия за растеж на Clostridium botulinum, бактерията, отговорна за ботулизма (отравяне с колбаси), смъртоносна хранителна отрова.

За да бъдете сигурни, консумирайте чесънът в маслени продукти веднага, след като сте ги приготвили или ги съхранявайте на хладно, като предварително сте добавили оцет или сок от зелен лимон или лимон, за да спрете всякакъв бактериален растеж.

История

Чесънът е едно от най-старите култивирани растения и се смята, че е с произход от Югозападна Азия. Английското наименование идва от англо-саксонски “gar-leac” или копиевидно растение, което е свързано с копиевидната форма на листата му, както и с неговата връзка с празия лук. Въпреки че е известно, че той е богат на витамини и минерали, уловката е в достатъчната му консумация, за да се получат измерими количества, но някои винаги опитват.

Френският Крал Хенри VI, 16-ти век, обичал да яде пресен чесън и според някои имал “дъх, с който може да събори вол от двадесет крачки”. Още от древността, чесънът е популярно лекарствено растение и успокояваща билка. Билкарите в Китай, Гърция и Египет, както и в древните царства на Вавилон, Шумерия и Месопотамия са записали всички тези приложения.

До неотдавна, учените и изследователите бяха скептични, но чесъна все още доказва, че е добър лечител, какъвто винаги е бил, особено в случаите на артериално заболяване и инфекции. Глинени модели от 5000 години пр.н.е. показват, че чеснови луковици са погребани заедно с египтяните в техните гробници.

Те също го давали и на своите слуги за защита от инфекции. Хипократ го е предписвал за тумори на матката. През средновековието, чесънът е окачван на външните врати за възпиране на вещици и вампири. Не случаен е всичкия този фолклор, чесънът наистина има много ценни лечебни свойства, които съвременната наука окончателно е потвърдила.

Действие

Чесънът съдържа летливи масла, алиин (главният виновник за мириса, който се разпада от топлина и алкали), ензими, протеини, минерали, витамини, липиди, аминокиселини и други вещества, които все още не са идентифицирани. Чесънът има хипогликемичен ефект (понижава кръвната захар), както и понижава холестерола в кръвта.

Той е отхрачващо, антибактериално, противогъбично (antimycotic), антивирусно, противопаразитно, амебоцидно, инсектицидно, ларвицидно, противотуморно, антитромботично и антихепатотоксично (помага на черния дроб за детоксикацията) средство. Той също така понижава кръвния вискозитет, подобрява микроциркулацията и има диуретични свойства. Чесновото масло е известно, че действа като стомашно-чревен мускулен релаксант. (Leung).

Веществатa, наречени “алилсулфиди” в чесъна, увеличават производството на ензими за “фаза 2” на чернодробната детоксификация (глутатионова трансфераза), които повишават водната разтворимост на причиняващите рак съединения и токсини, натрупващи се в черния дроб, и ускоряват тяхното изхвърляне. Диалилсулфидът също може да предпазва от рак на белия дроб, докато други съединения, като че ли потискат туморния растеж. Изследванията са показали по-ниска честота на поява на някои видове рак при хора, които редовно ядат чесън.

Той също така се използва ефективно при храносмилателни оплаквания, заболявания на червата, както и при ужилвания от насекоми. Но, чесънът съдържа различни активни съставки, в зависимост от начина, по който се готви и къде, и как е отглеждан. Алиинът и алицинът са две серни съединения с антибиотично действие. Когато една скилидка се счука, клетъчните стени се нараняват и отделят предшественик на алицина, а ензима алиназа превръща този предшественик в алицин.

Когато е смачкан, алицинът бързо се разпада в над седемдесет различни сяро-съдържащи съединения. Това обяснява защо чесънът е в състояние да помогне срещу толкова много и различни здравни проблеми, всеки комплекс разполага със собствено специално действие. Въпреки че чесънът се използва от векове срещу широко разнообразие от микроорганизми, неговите ефекти все пак трябва да се докажат и научно. Следователно, тъй като древните винаги са прави, най-добре е да продължите да го използвате, докато чакате това научно доказателство.

Видове чесън

Въпреки наименованието си, слонският чесън не е истински чесън, а член на праз-луковото семейство. Произхождайки от Югоизточна Азия, при слонския чесън липсва познатата силна миризма и вкус на чесъна. Слонският чесън може да тежи до един килограм, а понякога произвежда само една скилидка с размера на топка за голф.

Някои глави могат да пораснат и да достигнат големината на грейпфрут, съдържащ четири до шест скилидки, като всяка е около три или четири инча дълга. Съществуват около 300 разновидности на чесъна, отглеждани в целия свят, особено в горещи и сухи места. Днес, чесънът е един от двадесетте най-важни зеленчуци в света, с годишно производство от около три милиона тона. Главните области за отглеждане са Испания, Египет, Франция и Италия.

Но, световният най-голям център за производство на чесън е около Гилрой (Gilroy) в Долината на Санта Клара, Калифорния. Чеснови фестивали се провеждат навсякъде, където той се отглежда в изобилие. Гилройският фестивал привлича повече от 100000 любители на чесъна всяка година, а на остров Уайт в Англия, фестивалът се провежда в New Church всеки август.

Калифорнийският чесън е най-разпространен в Северна Америка и е отговорен за 90% от реколтата на американски чеснови култури. Има Калифорнийски ранен и Калифорнийски късен сорт. И двата са бели, със средно десет скилидки на глава. Има също червени, розови и лилави сортове чесън, отглеждани по целия свят.

Още по темата

Книги на Walter Last за изчистване на организма

Чесън срещу диабет- това е реалност!

Чесънът губи полезните си свойства по време на съхранението

Чесънът укрепва сърцето при диабет

Чесънът може да намали кръвното налягане

Проблеми с ушите