Черен оман, Зарасличе (Comfrey)

Наименование: Черен оман, Зарасличе (Comfrey)
Ботаническо име: Symphytum officinale
Семейство Грапаволистни (Boraginaceae)

Противопоказания!

Да не се използва върху замърсени рани, тъй като бързото оздравяване може да “консервира” мърсотия или гной.

Използването на черен оман е ограничено в Австралия, Нова Зеландия, Канада и Германия, заради токсичните алкалоиди, главно пиролизидини. Въпреки това, не е ясно дали те са токсични в контекста на цялото растение, тъй като те присъстват в незначителни количества и често напълно отсъстват в пробите от сушени надземни части. Най-висока концентрация има в корена, който съдържа почти два пъти повече пиролизидини от надземните части. До момента, в който това не се докаже, по един или друг начин, вътрешният прием на корена не се препоръчва.

Следва да се отбележи, че шведските учени са установили, че тези алкалоиди се унищожават, когато се прави отвара от надземните части. Макар че симптомите могат да не се появят до няколко месеца след употребата му, увреждането на черния дроб може стане след една седмица.

При опитни животни листата на черния оман са причинили рак. Двата вида, С. asperum (бодлив черен оман) и С. uplandicum (руски черен оман) съдържат много високи нива на ехимидин, един от най-мощните алкалоиди. Към проблема се добавя и фактът, че тези сортове понякога се продават като “обикновен черен оман”.

История

Отдавна билката се използва за лечение на рани. Листа и корени на черен оман се използвали за лечение на заболявания, от упорити язви на краката до счупени кости, оттам и популярното наименование “boneset” или “knitbone” (оправя кости).

През древността, ваните с черен оман били популярни при жените преди женитба, за възстановяване на химена (девствена ципа), т.е. на девствеността.

Гръцките лекари използвали черния оман от 400 г. пр.н.е., за спиране на кървене, за лечение на бронхиални проблеми, лекуване на рани и оздравяване на счупени кости.

По време на ирландския картофен глад през 1840-те, един англичанин на име Хенри Дабълдей бил убеден, че светът може да се спаси от глад и страдания чрез използване на черния оман. Той създал благотворителна организация за изследване култивирането и използването на растението, която съществува и до днес и продължава да публикува брошури и книги, посветени на неговото използване.

Основни действия
• астрингент
• противовъзпалително
• клетъчен пролифератор
• успокояващо
• отхрачващо
• лекува рани, кости и хрущяли

Ключови компоненти
• алантоин (до 4,7% главно в цъфтящите върхове)
• инулин
• слузно вещество (около 29% главно фруктани)
• хранителни вещества (калций, калий, фосфор, витамини А, В12, С, протеини)
• фенолни киселини (розмаринова)
• стероидни сапонини
• токсични алкалоиди (включително пиролизидини)
• танини

Лечебни части
Надземни части, корен

Активните съставки са алантоин (вещество, което стимулира растежа на нови клетки), розмаринова киселина (противовъзпалително) и слузно вещество (лепкаво вещество, което успокоява възпалените тъкани). Алантоинът е свързван с подпомагане растежа на костите, хрущялите и мускулните клетки.

Успокояващ разтвор може да се направи от листата, потопени в гореща вода, но ефективността му се намалява заради високата температура.

Корените съдържат около два пъти повече алантоин от листата. Фармацевтите могат да добавят алантоин към мехлемите и кремовете за подобряване на оздравяващите им свойства върху кожата.

Използвани лечебни средства

Лапи, направени от пресни листа се прилагат за груба кожа, болки в ставите, рани, изгаряния, порязвания, навяхвания и за намаляване подуването около фрактурите. Те могат да се прилагат също и при малки фрактури, които не трябва да се гипсират, като например счупени крака, ребра или малки пукнатини в по-големите кости.

Лапа от смлени на прах корени с добавена малко вода, на паста, може да се използва при упорити рани и кървящи хемороиди.

Кремове се използват за костни и мускулни увреждания, включително и остеоартроза.

Маслена настойка (горещ метод) се използва при артритни стави, натъртвания, навяхвания и други травматични увреждания, както и за възпалени подувания на палците на краката.

Тинктура от корените се прилага неразредена върху акне.

Мехлеми, направени от листата се използват за контузии и ожулвания.

Традиционна употреба

Изсушени листа на черен оман се смилат и смесват с вода, хидратиращо масло или алое вера до формиране на балсам или паста, които могат да се използват външно за стимулиране оздравяването на кожата, като същевременно се намалява възпалението и инфекцията. Когато смачканата билка се прилага върху увредени крайници, алантоинът се абсорбира през кожата и ускорява изцелението. Когато компресите се приложат веднага върху изкълчения глезен, те могат значително да намалят сериозността на уврежданията.

Лосион или разтвор на листа от черен оман, направени чрез накисване в гореща, но не кипяща вода, се прилагат при ожулвания и за успокояване на възпаления.

Изсушени и смлени корени могат да се разтворят в гореща вода за образуване на слузна консистенция, която може да покрие отворена язва на кожата, като например, рани от залежаване, които не се поддават на други лечения. Макар че коренът има подобни свойства на листата, той има по-подхранващо действие, затова е по-подходящ за лечение на варикозни язви.

Комбинацията от танини и слузно вещество помага за успокояване на контузии и ожулвания. Външно, листата на черния оман са полезни в лечението на упорити кожни язви, рани от залежаване и други кожни увреждания. Те също така могат да стимулират заздравяването на леки изгаряния, екзема, псориазис и да успокояват пчелни ужилвания и ухапвания от паяк (включително тези на кафявия отшелник), както и за лечение на стафилококови кожни инфекции и микози.

Може да се направи лапа от нарязани пресни листа и да се постави директно върху раната, като се направи лека превръзка с бинт. Тази лапа трябва да се сменя всеки ден, раната да се почиства с дестилирана вода (не чешмяна) и мек сапун. Мястото може първо да се почисти с кислородна вода, ако е налице инфекция в момента.

Клинично изследвани полезни действия:

• Навяхвания, изкълчвания (локално)
• Счупване на костите (локално)
• Натъртвания (локално)
• Хронична язва на кожата (локално)
• Конюнктивит / блефарит (локално прилагане на очите)
• Кашлица
• Пептична язва
• Тромбофлебит (локално)
• Зарастване на рани (локално)

Как да се приема?

Пресен, обелен корен или сушен корен, около 100 грама, се вари в 500 мл вода, в продължение на 10 до 15 минути, за да се подготви препарат за локална употреба. Парченце плат или марля се накисва в тази течност и след това се прилага върху кожата в продължение на 15 минути.

Пресните листа могат да бъдат леко смачкани и да се поставят директно върху кожата. Като алтернатива, могат да бъдат прилагани кремове или мехлеми, също направени от корени или листа. Всички локални препарати следва да се прилагат няколко пъти на ден.

Поради изменчивостта в съдържанието на пиролизидни алкалоиди, препаратите от корена са опасни за вътрешно използване, освен ако не е гарантирано изчистването им от пиролизидните алкалоиди. Въпреки че чая от корена на черния оман е бил традиционно използван, опасността от пиролизидни алкалоиди е значителна.

Ето защо, препарати от корен и млади листа на черен оман не трябва да се приемат вътрешно.

Източник: www.innvista.com