Антиоксидантите за Хемохроматозата (Hemochromatosis)

Антиоксидантите за хемохроматозата. Тази статия е публикувана в International Clinical Nutrition Review (Volume 11, No.2, pages 71-74, 1991)

Хемохроматозата е потенциално фатално заболяване с прекомерни депозити на желязо, особено в черния дроб. Идиопатичната форма обикновено се среща при мъжете и се проявява на възраст от 30 до 50. Това се смята за резултат от прекомерна желязна абсорбция, причината за която не е известна.

Известни дългосрочни ефекти от това състояние са чернодробна цироза, захарен диабет, сърдечна недостатъчност и силна пигментация на кожата. Желязото се натрупва в 3-валентна форма, като феритин (желязо-съдържащ протеин) и хемосидерин. Серумните нива на феритин са тясно свързани с тъканните нива и те са значително увеличени.

Диагнозата се потвърждава с чернодробна биопсия. Конвенционалното лечение се състои в ежеседмично до месечно кръвопускане, докато плазменото желязо или нивото на феритин спадне до нормални граници. Хелатообразуването на желязо, както е с desferrioxamine за увеличаване на пикочното отделяне, не е много ефективно и обикновено се ограничава до случаи с анемични пациенти.

Историята на един случай

48-годишен мъж припада по време на работа през декември 1987 година. Основните симптоми са световъртеж, тахикардия, тежко изпотяване, затруднено дишане и много голяма слабост. Лечението в интензивното отделение с проведени множество тестове не определя диагноза. Загубата на тегло и слабост продължават след изписването. Диагнозата за хемохроматозата е поставена през март 1989 г. чрез чернодробна биопсия и серумно ниво на феритин от 1585 ng/ml (норма за мъже: 30-4OOng/ml).

Пускането на кръв се извършва първоначално на две седмици, а по-късно веднъж месечно, по един литър кръв. Серумните нива на феритин първоначално падат рязко, но много бавно в последните 6 месеца до ниските 440 ng/ml в края на октомври 1990 година. През цялото това време пациентът е много слаб. В началото на декември 1990 специалист диагностицира болестта на Мениер, като допълнително усложнение.

Пускането на кръв е спряно и той започва хранителна терапия през декември 1990 година. Тя се състои предимно от вегетарианска сурова хранителна диета с добавки от В-комплекс, витамин B 12 под езика, стар чесън, лецитин, замразено-сушени ацидофилус култури, цинк, мед, манган и високи нива на витамини антиоксиданти, по-специално 20 грама аскорбат, 1000 IU натурален витамин Е и 10000 IU витамин А, в разделни дози. Аскорбиновата киселина той не понася добре и вместо нея се използва натриев аскорбат.

С цел да се сведе до минимум повишената абсорбция на желязо, заради аскорбата, това първоначално е приемано с вода или плодове много време преди хранене. След около 3 дни на тази програма, на 11 декември, серумното ниво на феритин е 458 ng/ml. Обаче, на 28 декември то е 393 ng/ml, което е в рамките на нормалния диапазон, за първи път след поставената диагноза.

След това диетата е смекчена, с добавянето на готвени храни и месо. За да се оцени ефективността на по-ниското ниво на аскорбат, дневният прием е намален до 5 грама (за да се изключи всяко пряко влияние на високите нива на аскорбат при тестовете) и никакви добавки не са използвани в тези 24 часа преди следващото тестване на 10 януари 1991 г., което показва по-нататъшно спадане на нивото на феритин до 380 ng/ml.

След началото на хранителната терапия пациентът започва да се чувства добре за първи път от 3 години, с бързо увеличаваща се енергичност и изчезване на всички симптоми на болестта на Мениер. Червените кръвни телца, които били под нормалния диапазон през декември, се придвижват в нормалния диапазон и хемоглобина, който бил близо до долната граница, вече е отчетен към средата на нормалните граници. Предварителната подготовка с добавки се състои от около 5 грама аскорбат, 500 IU витамин Е, 10000 IU витамин A, B- комплекс и лецитин.

ДИСКУСИЯ

Терапията с Витамин C обикновено се смята за потенциално вредна в случаите на желязно пренатоварване (хемохроматозата). Аскорбиновата киселина може да повиши абсорбцията на желязо. Прието е, че могат да се образуват токсични продукти от комбинацията на аскорбат с железни соли, освободени от феритин тъканните запаси (1). По този начин, сърдечно увреждане, най-често преходно, е бил открито при пациенти с таласемия, вземащи 500 мг/ на ден аскорбинова киселина (2). Такова тъканно увреждане може да е резултат от прекисното окисление на мембранните липиди. Наистина не е учудващо, че в тъканите има силен дефицит на антиоксиданти.

За да се избегнат или ограничат токсичните ефекти от желязното освобождаване с аскорбинова киселина, е предложено при лечение на желязно претоварване да се използва витамин С на добавки само в комбинация с desferrioxamine (2). Обаче, се оказва, че е много по-ефективно да се защитят клетъчните мембрани от вредите на желязо-индуцираното прекисно окисление по време на лечение с високо ниво на антиоксидантно допълване.

Също така, необходимо е и достатъчно количество витамин B6 за предотвратяване на желязно претоварване. Добре известно е, че високите концентрации на железни йони окисляват защитните антиоксиданти, най-вече витамините С и Е. Това означава, че при заболявания като хемохроматозата, ако диетата е без допълнителни добавки, можем да очакваме изразен недостиг на тези антиоксиданти в тъканите.

Неотдавна бе съобщено, че добавянето на витамин А подобрило железния статус (железен серум, хемоглобин, както и насищането на трансферин). Като в същото време не се увеличат нивата на феритин. Докато железните добавки без добавен витамин А увеличават нивата на феритин. Също така, индивидите с дефицит на витамин А, развиват анемия, въпреки достатъчното желязо в диетата (3,4). Това може да се тълкува като една нормализираща функция на витамин А при транспорта и усвояването на желязото. В същото време желязото само по себе си може да увеличава железните запаси в случай на дефицит на витамин А.

Подобна нормализираща роля за железния метаболизъм може да бъде приета и за другите антиоксиданти. Витамин С не само подобрява абсорбцията на желязото, той също така е необходим за придвижването на желязото в и от запасите на феритин в тъканните. Без достатъчно антиоксиданти, железните запаси с най-висока валенция могат да нарастват. И това е така, защото желязото не може да бъде освободено от тъканния феритин и прехвърлено върху плазмения трансферин. Стъпка, която изисква временно намаляване на високо валентното желязо към двувалентно желязо.

Стивънс и др. (5) съобщават за повишен риск от рак при мъжете с излишък на запасено желязо, които също имат по-нисък общ железен капацитет и по-високо трансфериново насищане. Като цяло не е установено съотношение между железен статус и хранителен прием на желязо. Отново, аз предполагам, че е възможно да има връзка с желязното претоварване, също както на рака с антиоксидантния статус. Високите антиоксидантни нива може да се очаква да понижат, не само излишъка на запасено желязо, но също така независимо от железния метаболизъм да намалят риска от рак.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Накратко, това е предположение, че основния биохимичен дефект, който води до развитието на хемохроматозата, е тъканния дефицит на антиоксиданти. Той спира рециклирането на желязото от старите еритроцити и това индуцира в стомаха увеличена чревна абсорбция за необходимия синтез на хем. Очевидните предимства на антиоксидантната терапия, в сравнение с традиционния начин за управление на хемохроматозата, обнадеждава. Надявам се да провокира повече изследвания в тази област.

РЕФЕРЕНЦИИ

1. Editorial: Ascorbic acid and ferritin catabolism. Nutr Rev 47 (7), 218-219 (1989)

2. Editorial: Iron overload and vitamin C. N EngI J Med 304 (3), 170-171 (1981)

3. Editorial: Vitamin A and iron deficiency. Nutr Rev 47 (4), 119-121 (1989)

4 . Bloem MW, Wedel M, Agtmaal EJ, et al. Vitamin A intervention: short-term effects of a single, oral, massive dose on iron metabolism. Am J Clin Nutr 51, 76-79 (1990)

5. Stevens RG, Jones DY, Micozzi MS, et al.: Body iron stores and the risk of cancer. N EngI J Med 319 (16), 1047-1052 (1988)

Автор: Walter Last