Анасон (Anise)

Наименование: Анасон (Anise)
Ботаническо име: Pimpinella anisum; Illicium verum
Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae

Български видове и наименования: Анасон едър (Pimpinella major); Анасон каменоломков (Pimpinella saxifraga)

Противопоказания!

Не приемайте етеричното масло без професионално наблюдение.

Маслото от семена на анасон може да предизвика повръщане и гърчове; и както се случва с други етерични масла, не трябва да се приема вътрешно, а да се прилага само външно като ароматерапия.

Освен в готвенето, анасонът, не трябва да се използва по време на бременност.

История

Анасонът се отглежда в Египет от най-малко 4000 години. Препоръка за него е открита в египетски папирус, датиращ от около 2000 г. пр.н.е. Фараонски медицински текстове указват, че семената били използвани като диуретик, за лечение на проблеми с храносмилането и за облекчаване на зъбобол.

Анасонът се споменава в творбите на Хамураби. Хипократ го препоръчвал за изчистване на дихателните пътища. Дискоридис, 1-ви век, го вписал в списъка с лекарствени растения и написал, че “анасонът загрява, пресушава и отпуска”.

Въпреки че се използва основно в храната, неговият аромат е бил използван като лекарство за лечение на коремни разстройства и чревни газове, както и за освежаване на дъха. Уилям Търнър написал през 1551, че “анасонът прави дъха свеж и намалява болката”. Неговият аромат се смята, че е бил ценен като парфюм.

През Средновековието, анасонът се използвал като гаргара с мед и оцет за лечение на възпаление на сливиците. Плиний го препоръчвал за дъвчене при събуждане срещу лошия “сутрешен дъх”, но той също така препоръчвал да бъде поставян в близост до леглото, за да отблъсква лошите сънища.

Хипократ го използвал за лечение на кашлица.

През 16-ти век, европейците открили, че анасона привлича мишките и го слагали за стръв в капаните.

Основни действия

• спазмолитично
• антибактериално
• антивирусно
• отхрачващо
• отблъсква насекомите

Ключови компоненти

• мазно масло (30%)
• флавоноиди
• фуранокумарини
• протеинови вещества (20%)
• протеини
• стероли
• летливо масло (70-90% анетол, както и хавикол метил и други терпени)

Лечебни части
Етерично масло от семената, семена

Изследователите са установили, че анетолът е ефективен помощник за изчистване на дихателните пътища, отпускайки лигавиците.

Анетолите също помагат за храносмилането и успокояват чревните спазми, които могат да предизвикат колики и повръщане. Тези вещества се смята, че намаляват образуването на газове и намаляват подуването.

Съставките дианетол и фотоанетол са химически подобни на естрогена.

Традиционна употреба

Анасоновите семена са добре известни със способността си да намаляват газовете и подуването на корема и да нормализират храносмилането.

В Мексико, както и на други места по света, чай, направен от семената обикновено се дава на бебета и деца за облекчаване на колики, на хора от всички възрасти за облекчаване гадене и стомашно разстройство. Анасонът стимулира притока на храносмилателни сокове в стомаха и червата, повишавайки ефективността на превръщането на мазнините в мастни киселини.

Семената се използват и за обикновена настинка, кашлица, бронхит, треска, възпаления на устата и гърлото, диспепсни оплаквания и загуба на апетит. Неговото спазмолитично действие е полезно срещу менструални болки, астма, бронхит, магарешка кашлица и други спазматични кашлици. Неговото отхрачващо действие оправдава използването му при дихателни заболявания. Много от днешните средства за кашлица, капки, сиропи и инхаланти за носа съдържат анасон. Анасоновите семена се смята, че увеличават кърмата.

Анасоновото масло се използва за подобни оплаквания като семената, но най-вече за външна употреба срещу въшки и краста. Летливото масло в анасоновите семена е установено, че убива или отблъсква някои насекоми.

Анасоновият чай се използва също за намаляване на сутрешната болест. Традиционните билкари препоръчват приема на анасон за намаляване на горещи вълни и други менопаузни симптоми. Хомеопатичната употреба е при болки в рамото и лумбаго. Слабата настойка е добра течност за промивка на очите.

Анасонът, използван с кимион, е особено ефективен за облекчаване на газове и стомашни спазми. Кимионът съдържа карвакрол, съединение, което облекчава мускулните спазми.

Свързаният с него вид Pimpinella major (потайниче) е друго растение, чието коренище и корени се използват като лекарство. Свежият корен мирише на гранясало, вкусът му в началото е остър, а след това се превръща в изгарящ. Това растение се използва по същия начин както анасоновите семена и е ефикасно за изчистване на пикочните пътища от бактериални инфекции.

Външно се прилага за разширени вени, във вода за уста при перорални възпаления и като промивка за лошо зарастващи рани.

Клинично изследвани полезни действия:

• Стимулира отделянето на кърма
• Бронхит
• Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
• Констипация (допълнение към очистващи лаксативи)
• Кашлица
• Убива въшките (в комбинация с иланг-иланг и кокосово масло)
• Храносмилане и газове
• Паразити

Как да се приема?

Три грама (1 / 2 ч. л.) семена могат да се използват 3 пъти дневно за лечение на нарушено храносмилане.

За да направите чай, варете 2-3 грама (1 / 2 ч.л.) от счукани семена в 250 мл (1 чаша) вода 10 до 15 минути, като държите включен котлона. Три чаши от този чай могат да се пият на ден.

Препоръчва се комбинацията от приблизително 0,5 мл анасоново летливо масло със 120 мл тинктура от анасон и след това от тази смес се вземат по 10-30 капки (1.2 до 1.5 мл), 3 пъти дневно за кашлици.

Летливото масло също може да се вдишва (като се поставя в изпарител или в тенджера с вода) за облекчаване на кашлица.

Източник: www.innvista.com