Още резултати

Амарант семена (Amaranth)

Амарант семена (Amaranth seeds)

Наименования: Китайски спанак, вегетариански амарант, пшеница на инките, тампала, Ин Чой (и други китайски вариации), Callaloo (и други карибски вариации), quelite / quintonil (мексикански), bledo Blanco (Латинска Америка), chaulai / Bhaji (индиански), pirum / birum namul (корейски), hiyu (Япония), Kiwicha (древни инки).

Ботаническо наименование: вариации на Amaranthus Семейство Amaranthaceae

История и употреба

Амарантът не принадлежи към семейството на тревните зърна, но семената се използват като зърнена култура. Родът Amaranthus включва около 60 разновидности, които се класифицират в зависимост от използването им, като зърнени видове амарант, листни видове (A. tricolor) и видове амарант с двойно предназначение.

Китайският спанак или Ин Чой (var.gangeticus), А. dubius, A. hybridus, и A. cruentus, всички принадлежат към най- полезните листни амаранти от Третия свят. Листата са доста отличителни, тъй като са зелени, подобно на спанака, но жилите са оцветени с червено и често се използва като оцветител в церемониалните блюда.

Подобно на киноата, амаранта осигурява изобилие от минерали и значителни количества витамин С. Неговото протеиново съдържание надвишава това на пшеницата (15 гр в 100 гр зърнени култури) и на всяка друга зърнена култура, включително и съдържанието на лизин, който обикновено е с много ниски нива в житните. Друго предимство е, че амарантът може да се използва от хората, които са алергични към пшеницата, тъй като не съдържа глутен, нито е член на семейството на пшеницата или царевицата.

Поради високото си маслено съдържание, семената рядко се транспортират, тъй като бързо гранясват. Въпреки това, амаранта може да бъде намерен в страните, в които се отглежда, не само в Латинска Америка или Азия, но и в Канада и Съединените щати. Амарантът произхожда от Южна и Централна Америка, където ацтецкия владетел Моктесума събирал хиляди паунда семена всяка година под формата на данъци.

Народите на Андите почитали амаранта и го използвали и за диетични, и за лечебни цели. Листата на амаранта се събират 20 до 30 дена след сеитбата. Amaranthus dubius е широко разпространен в Западна Африка и Карибите. На остров Ява, този вид се смята за единствения от листните амаранти. Тъмнозелените листа и младите издънки трябва да използват бързо след прибиране на реколтата, тъй като са много нетрайни. Листата и леторастите се готвят като спанак.

Амарантът е един от многото зеленчуци, известни като “Callaloo” на Карибите. Callaloo може да означава много видове амарант или таро (тропическо растение, чиито корени се ядат), или може да се използва за супа или яхния, която се прави и с двете, или поотделно. Ето защо, туриста, винаги ще получи “нещо” за ядене, ако използва тази дума.

Източник: www.innvista.com