Още резултати

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors
Search in posts
Search in pages

Ехинацея (Echinacea)

Наименование: Ехинацея (Echinacea)
Ботанически наименования на видове Ехинацея: особено E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea
Семейство: Сложноцветни (Asteraceae)

Противопоказания!

Високите дози понякога могат да предизвикат гадене и виене на свят.

Тези хора, които са алергични към маргаритките или други диви цветя, могат да реагират по подобен начин и към тази билка.

Описание

Родината на ехинацеята са равнините на Северна Америка. Тя не расте дива никъде другаде по света, но е широко култивирана, особено в Европа и САЩ. Съществуват девет вида ехинацея, четири, от които се използват като лекарство. Въпреки това, E. Purpurea е проучена най-много и най-лесно се култивира. Четирите вида са E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea и застрашения E. tennensiensis.

История

През 18-ти век немския ботаник Конрад Мьонх, наименува рода Ехинацея (от гръцката дума echinos), което означава таралеж, тъй като му приличали на таралеж или морски таралеж. Ранните заселници бързо възприели от местните американски индианци лечебните качества на растението, като полезно средство срещу настинки и грип и го пренесли в Европа през 17 век.

След като била използвана от американските индианци, пионерите, и по-ранни поколения лекари, билката отпаднала от употреба при появата на антибиотиците през 1930 година и едва наскоро е преоткрита и използвана в стотици препарати, предлагани в търговската мрежа, които я препоръчват за повишаване на имунната система и предотвратяване симптомите на настинка и грип.

През последните петдесет години, тя доби световна известност като антивирусно, противогъбично и антибактериално средство. Индианците използвали билката за лечение на зъбобол, възпалено гърло, кашлица и инфекции. Техният предпочитан метод бил смученето на корена. Изследователите сега смятат, че това е най-добрият метод, тъй като се активира слюнката и боевия ресурс на устата, нападайки всичко, което навлиза.

Повечето племена използвали растението за лечение на ухапвания от змии, температура и стари, упорити рани, както и за изгаряния, подути лимфни възли и ухапвания от насекоми. Индианците от племето “Чернокраки” дъвчели корена за облекчаване на зъбобол, а няколко племена използвали сока от растението за лечение на изгаряния, рани, язви и други кожни проблеми. Сиуксите използвали прясно натъргания корен като лапа срещу бяс, причинен от ухапване на бясно животно.

Шайените я използвали за възпаления на устата, Чоктотите за кашлица, Команчите за възпалено гърло, Кроусите за настинки и Делаварите за венерически болести. Индианците Дакота използвали прясно настъргания корен като средство срещу бяс, ухапване от змия и го прилагали при гниещи рани. Индианците Лакота ядели корени и зелени плодове, когато били жадни или изпотени, и като болкоуспокояващо при зъбобол, възпаление на сливиците и болки в стомаха и червата.

Индианците Омаха признават два вида ехинацея: мъжка (nuga) или по-голям и по-силен род растения и по-малка “женска” (miga) билка. Те използвали някои части на растението за възпалени очи. Техните шамани използвали накиснат корен като местна упойка.

Шаманите от племето Уинебаго го използвали, за да правят устата си нечувствителна към топлина, така можели да поставят горещи въглени в устата си и да демонстрират своята сила. Това помогнало в създаването на доверие към способността им да лекуват.

ЕхинацеяПлемето Киова отдавна използвали билката като средство срещу кашлица. Те, както и шайените, лекували настинки и възпалено гърло чрез дъвчене на парче от корен. През 1930-те години, те все още използват изсушена глава със семена на ехинацея като гребен и четка.

Шайените правели чай от листа и корени като средство срещу възпаление на устата и венците. Същата течност втривали локално при възпален врат за облекчаване на болката. Зъбобол, причинен от голяма кухина в зъб облекчавали чрез жабурене с чай.

Те също пиели чай като средство срещу ревматизъм, артрит, заушка и морбили и правели мехлеми за външно приложение при тези заболявания. Когато корените били смесени с Mentzelia laevicaulis и сварени, получения чай се пиел при едра шарка. Войните от племето Хидатса, както е известно, дъвчели малки парчета от корен на ехинацея като стимулант, когато били на поход през цялата нощ.

Основни действия
• антибиотик
• антиалергични
• бактерицидно
• колагенов защитник
• цитокинов стимулант срещу туморни клетки и микроорганизми
• имунен стимулант
• лимфатичен тоник
• лечител на рани

Ключови компоненти
• амиди
• антибиотични полиацетилени
• производни на кафеена киселина
• флавоноиди
• гликозиди
• инулин
• етерично масло
• витамини и минерали (особено хром, желязо, манган, ниацин, рибофлавин, селен и витамин С)

Използвани лечебни части
Корени, съцветия

Научно е установено, че ехинацеята стимулира производството на левкоцити, белите кръвни клетки, които се борят с инфекциите в организма.

Тя също помага на фагоцитите в тяхната работа за поглъщане на токсините и подготвянето им за унищожаване. Тези имунни бойци също премахват увредените клетки и всякакви други неизправности в кръвта.

Тя има лек антибиотичен ефект, помага в защитата на клетките от такива патогенни нашественици като бактерии, вируси и гъбички.

Растението стимулира пропердин/ комплементната система, която помага на тялото за контролиране и предотвратяване на инфекциите и за повишаване производството на алфа-и алфа-2 гама-глобулините, които пречат на вирусните и други инфекции.

Обърнете внимание: Всеки един от видовете има различни лечебни свойства; някои от тях могат да бъдат объркани с Parthenium integrifoium, което не е лечебно растение. Това е много вероятно да се случи, когато производителите не посочват произхода на своята ехинацея. E. angustifolia се смята от някои лекари за най-силната ехинацея.

Използвани средства

Тинктури от корен се използват при хронични инфекции.

Отвари от корен се използват за лечение на инфекции на гърлото.

Капсулите с корен на прах се използват за засилване на имунитета при първи признаци на предстояща инфекция.

Съцветията днес са по-рядко използвани от корените.

Корени, смлени на прах, могат да бъдат поръсени върху инфектирани области на кожата, като цирей (ако е комбиниран с бяла ружа), или мокра, инфектирана екзема.

Гаргари, направени от разредени тинктури се използват при възпалено гърло.

Промивки, направени от отвари или разредени тинктури се използват за инфектирани рани, които често се промиват.

Традиционна употреба

Тя основно се използва предимно за лечение на започващи инфекции като настинка, кашлица, бронхит, температура, инфекции на пикочните пътища, възпаления на устната кухина и фаринкса, за повишаване на имунитета, както и за лечение на рани и изгаряния.

ЕхинацеяНамалява интензивността и продължителността на настинката и грипните симптоми и помага на организма в борбата с повтарящи се инфекции, особено на дихателната система, средното ухо, инфекции на пикочните пътища и вагинални дрождени инфекции.

Когато се приема при първите симптоми на простуда или грип, ехинацеята може да попречи на инфекцията да се развие като я задържи или съкрати продължителността и, т.е да не се достигне до пълния набор от характерни симптоми.

Тъй като ефектите на ехинацеята са сравнително кратки, тя е най-ефикасна, ако се взема на всеки 2 или 3 часа, докато първоначалните симптоми изчезнат, а след това три пъти дневно в продължение на една седмица, за да се осигури пълно възстановяване и оптимална имунна функция.

Прекалената употреба на тази билка не е желателна, защото когато имунната система е постоянно изкуствено стимулирана за прекалено дълго време, неусилената част започва да се влошава още повече.

Ето защо не трябва да се приема по-дълго от 8 до 10 дни в даден момент. Тя е най-ефективна, ако се спира за една седмица и след това отново се възобновява.

Ако се взема женшен една година, имунната система ще стане по-силна, така че ехинацеята ще трябва да се използва само по време на остър пристъп на болестта, а не при едно общо чувство на умора.

Ехинацеята облекчава симптомите на хроничната умора и намалява възникващите инфекции при хората с ХИВ.

Вътрешно, тя се използва и за облекчаване на болката, свързана с главоболие, болки в стомаха, морбили, кашлица и гонорея. Вътрешно, тя се използва за лечение на трудно зарастващи рани и такива възпалителни състояния като язви на краката и абсцеси.

Ехинацеята бързо възстановява тъканта и лекува съединителната тъкан. Скъсаните сухожилия също реагират добре на растението и затова тя често се използва в лечебните мехлеми. В комбинация с жълт кантарион в мехлем, белезите от операция и други рани значително се намаляват.

Ехинацеята също, както се оказва, търси и унищожава мутантните предракови клетки.

Забележка: Coneflower или Goldenglow (Rudbeckia laciniata) не трябва да се бърка с Purple coneflower, известна също като ехинацея. Coneflower е многогодишна билка, която израства на около седем фута височина с жълти цветове. Индианците Чипеуа я използват на чай като успокояващо средство при храносмилателни разстройства. Когато се прилага локално на лапа, coneflower е ефективна при лечение на изгаряния.

Източник: www.innvista.com

Още по темата

Книги за самолечение

Преодолей Кандида

Билколечение

Рецепти за домашни лечебни средства

Лечебни картинки

Билки- силни антибиотици

Противопаразитни билки

Хранене и имунна система

Зъбно – органна връзка

Свързани публикации

Кокос (Cocos)
Билколечение

Кокос (Cocos)

Наименование: Кокос (Cocos) Ботаническо наименование: Cocos nucifera Други наименования: Coconut,

Прочетете още